Хората се делят на две категории: такива, с които е лесно – с тях и без тях, и такива, с които е трудно, но без тях е невъзможно

345

Хората, които преминават през живота ни, се делят на две категории – такива, с които всичко е лесно и лесно приемаме отсъствието им, и такива, с които е трудно, но и трудно преживяваме моментите, когато са далече от нас.

Защо хората, с които ни е трудно, успяват да докоснат душата ни, както другите не могат? Това са хората, които ни провокират, които ни се противопоставят, които ни изпълват с емоции и вълнения само от един поглед.

Това са хората, които ни карат да се борим, да даваме най-доброто от себе си, да се доказваме. Това са хората, които ни карат да мислим за тях постоянно, макар да ни вбесяват.

С хората, с които всичко е лесно, не се налага да се напрягаме. Те ни дават спокойствие, но с времето и ни отегчават и ни омръзват. С тях не ни се спори, защото те винаги се съгласяват. Не и се напъваме да ги впечатляваме с каквото и да е, защото ни е все едно.

Ако се замислим, дори работата, която не ни носи провокация и възможност за израстване, ни отегчава. Ако има колеги, пред които искаме да се докажем, шеф – когото да впечатлим, ще даваме много повече от себе си.

Такива сме и в личните си отношения. Може да не си даваме сметка за това, но винаги се стремим към недостъпното, трудното, невъзможното.

Лесният живот не води до развитие и напредък. Трудностите са тези, които ни бутат напред. Това важи и за личния ни живот. Когато човекът до нас умее да ни провокира и интригува, запазваме тръпката и искрата във връзката си без значение от годините.

Затова, не се молете за лесен живот, а за такъв, който внася вълнение и ви вдъхновява да давате най-доброто от себе си.