Докато не се скараш с един човек, никога няма да разбереш какво мисли за теб

Вярно е това, което казват, че докато не се скараш с един човек – никога няма да разбереш какво мисли за теб. Колкото и да ни се иска да сме искрени, повече обичаме да сме деликатни и толерантни. Премълчаваме различни неща, за да не се конфронтираме с околните.

Вместо да си казваме искреното мнение, ние го премълчаваме и само трупаме негативни емоции. Така евентуалният скандал с един човек се превръща в катализатор на всичко премълчано. Той отключва всички емоции, които сме потискали и рядко разбираме за какво всъщност сме се скарали.

Истинската причина за конфликта рядко е тази, от която е започнал. Тя е била само повод за ескалиране на напрежението. Гневът сваля маските и показва истинските лица на хората.

Когато сме ядосани искаме всичко друго, но не и да бъдем толерантни. Смятаме, че достатъчно сме премълчавали и искаме да си кажем всичко. Така се изричат такива думи, че много трудно след това се възстановяват отношенията.

Тънка и деликатна е границата между искреността и дипломатичността. Когато сме много дипломатични, ставаме неискрени и фалшиви. Когато сме много искрени, хората ни намразват. А никой не иска да е постоянно в обтегнати отношения с околните.

Има хора, с които можем да бъдем наистина честни, и такива, които много харесваме, но просто не можем да бъдем искрени. Постоянното съобразяване за това как ще се почувстват другите също изморява в един момент.

„Никога не забравяй какво ти казват хората, когато са ядосани.“

Не трябва да забравяме наистина, но и трябва да бъдем снизходителни. Не е лесно да чуеш как изглеждаш отстрани с действията си, но пък това може да бъде градивно и полезно. По-добре да обмисляме добре всяко негативно мнение, защото не е изключено в него да има голяма доза истина.