Когато грешат, умните хора се поправят, а глупавите – оправдават

Pixabay images

Приемането на грешките отличава умните от глупавите хора. Умният човек не се опитва да скрие грешката си и се опитва да я използва в своя полза. Той работи по нейното отстраняване, така че следващия път да се представи по-добре. Когато му направят забележка, той не оспорва и не се оправдава.

За разлика от него, глупавият човек мисли, че винаги е прав. Той не може да признае грешките си, защото това ще намали и без това колебливата му увереност. Предпочита да се оправдава и да изкара някой друг виновен или да търси смекчаващите вината обстоятелства.

А всъщност няма нищо срамно в грешките. И когато някой ни отправи заслужена критика, ние трябва да я приемем за безплатен урок. Такива уроци не всеки ще ни даде, защото те ни водят напред.

Грешките и уроците от тях ни доближават до нашето усъвършенстване. Ако всички ни ръкопляскат, когато грешим, никога няма да разберем пропуските си. По този начин ще тъпчем на едно място и няма да се развиваме.

Една от причините, поради които хората трудно признават грешките си, е липсата на самосъзнание. Когато сте сгрешили, най-добрият вариант е да си признаете и да се извините. За жалост, това го могат само уверените хора. За тях грешките не означават, че са неспособни.

Защо някои хора се чувстват длъжни да оправдаят всяка своя грешка?
Оправдаването на грешката кара човек да се чувства по-малко виновен, да не се обвинява и да запази своята увереност.

Ако самият той не е убеден в своите качества и му направят забележка, това ще му донесе безпокойство и несигурност.

Когато оправдаваме своите грешки, ние показваме, че сме слаби и не можем да приемем критика. Времето, което губим да замаскираме грешката си, можем да го използваме за нейното анализиране и извличане на поука.