Колкото по-скромно е самочувствието на един човек, толкова по-голяма е истинската му стойност

Човек е скромен, когато не се хвали и изтъква пред другите с материалното си положение и собствените си способности. Той проявява уважение към околните и не изпитва необходимост да привлича вниманието към себе си.

Това не означава, че скромните хора са неуверени или плахи. Не, те просто осъзнават кои са и какво притежават и това им е достатъчно.

Обикновено, скромните хора са трудолюбиви и отдадени на работата си. Те са фокусирани върху своите цели и постижения, а не върху мнението на околните. Не се притесняват какво говорят за тях, въпреки че по никакъв начин не провокират хорската завист и злоба.

Да си наистина добър в нещо и да не се хвалиш с това – е изпитание за много от нас. Скромните хора нямат проблем с премълчаването на успехите си пред другите, но това в никакъв случай не означава, че се подценяват.

Просто такава им е природата, не държат всички да разберат за личните им постижения. И това показва колко е голяма истинската им стойност.

За мнозина скромните хора са странни и объркващи. Живеем във времена на показност и е едва ли не въпрос на чест всеки да изтъква качествата си. Тези, които не го правят, веднага са обвинявани, че са надути и високомерни.

„Скромността е за тези, които нямат други качества.“

Вярвате ли в това? Не ни ли показва постоянно животът колко неспособни хора си приписват умения и знания, които не притежават? На фона на това съревнование скромните хора са като глътка свеж въздух.

Те могат да бъдат също толкова изискани, ерудирани и самоуверени, дори да не го демонстрират. Техният стил не се набива на очи, защото не се нуждае от аплодисменти. Хорското одобрение не им е жизненоважно и от него не зависи самочувствието и самооценката им.