Не е верен този, който стои на къса каишка. Верен е онзи, който има цялата свобода и няма потребност да я използва

В романтичната си връзка трябва да намерим точния баланс между личната свобода и отговорността. Когато двама партньори зачитат индивидуалното си пространство, те могат да живеят в хармония със себе си и в хармония помежду си.

Обсебването и ревността в една връзка са пагубни и с времето убиват любовта. Ограниченията не водят до нищо положително, защото човекът, който иска да изневери, ще го направи.

Колкото и да го ограничават и държат на „каишка“, той ще намери начин да свие встрани.

Понякога е трудно да дадеш свобода на човека до теб и да му повярваш, но само така ще си сигурен, че можем да живееш спокойно с него. Не е живот постоянно да ограничаваш, да подозираш, да задаваш въпроси. В един момент се превръщаш в детектив, а не в любим.

Докато не се научим да даваме свобода, животът ни ще прилича на влакче на ужасите, от което не можем да слезем. Това не е здравословно нито за нас, нито за другия човек. Както на нас не ни е приятно да се притесняваме постоянно, така и на него не му е приятно да го следят.

Когато двете половинки се съберат, те образуват едно цяло – това наричаме връзка или семейство. И все пак те остават две половинки. Вашият партньор има нужда от своята независимост, за да се чувства пълноценен. Ако му сложим вериги, той вече няма да бъде свободен човек, а затворник.

Когато връзката стане задушаваща, единият ще потърси въздух другаде. И тогава никой няма да може да го спре, дори да се опита да го върже.

Разбира се, не говорим за пълна неангажираност. Правилният човек до вас ще знае какво му е позволено и какво – не. Ако се налага вие да обяснявате, означава, че нещо не е наред.