По-добре да бъдеш мразен за това, което си, отколкото да бъдеш обичан за това, което не си

475
Pixabay images

В желанието си да се харесаме на някого, понякога сме склонни да поприкрием истинската си същност, да се похвалим с несъществуващи неща, да пофантазираме за чужд живот. И може би наистина, ще успеем да спечелим обекта на чувствата ни, но кого всъщност ще обикне той – нас или измисления ни образ?

В любовта, както и в приятелствата, и в живота като цяло, винаги трябва да бъдем себе си. Винаги трябва да браним личността си както от хорската агресия, така и от моментните ни желания да влезем в друга роля.

Дори да не блестим с кой знае какви способности, по-добре да запазим своята индувидуалност и да бъдем обичани заради нея. Няма как да играем роли непрекъснато, нито да заблуждаваме другите безкрай.

С риск да ни отхвърлят, да не ни приемат и дори да ни мразят, нашата най-важна роля е да отстояваме себе си. Достатъчно хора ще се опитват да ни пречупят, да ни препънат по пътя нагоре, да ни накарат да бъдем някой друг, за да им помагаме и самите ние.

Не можем да накараме някого да ни обича, като се представяме за друг човек, като крием истинския си характер, живот или същност. Този, който ще ни обича наистина, ще ни приеме с всичките ни слабости и недостатъци.

Много хора се събират и разделят, именно защото не са били съвсем честни един към друг. Не можеш да криеш истинската си същност цял живот – това е твърде уморително, а и напълно безсмислено.

Всеки човек заслужава обич и уважение и някой ден ги получава от правилните хора. Няма недостойни за обичане, има хора, неспособни да обичат. А за да бъдем уважавани и ценени, на първо място винаги трябва да бъдем себе си. Така или иначе, всички останали вече са заети!