Прощавам грешката, защото е човешка, не прощавам лъжата, защото е подигравка

Грешките, които са направени несъзнателно и не с користна цел, трябва да бъдат прощавани. Ако някой не знае последиците от грешката си, заслужава втори шанс.

Но ако човек много добре разбира какви тежки последици ще предизвика с лъжите си и въпреки това ги изрече, той не заслужава прошка.

Съзнателната лъжа, нараняваща чувствата ви, е подигравка. Това е знак, че човекът не ви уважава и оценява. И с такъв човек е по-добре да не общувате. Лъжата не е просто грешка, тя е предателство. И тук не говорим за „белите“ лъжи от ежедневието, а за тези, които подкопават доверието, унижават и нараняват.

Когато не сме готови или не желаем да простим, не е необходимо да се насилваме да го направим. Това ще ни накара допълнително да страдаме.

Когато се научим да прощаваме на себе си, необходимостта да прощаваме на другите непрекъснато ще намалее. Това не означава да отблъскваме хората, които са готови искрено да ни се извинят и да поискат прошка.

Просто не трябва да прощаваме лицемерно, само защото така е редно. Истината е, че често сме фалшиви и приемаме грешките на другите, за да не се конфронтираме. Никой не може да ви принуди да прощавате, ако не сте готови на това.

Прошката трябва преди всичко да е истинска, а не временно примирие. Тя не решава проблеми и не променя хора. Промяната идва от разбирането на грешката и корекция на действията. Само така думата „Съжалявам!“ ще има някаква стойност.

Прощавайте, когато сте готови. Не забравяйте, че прошката може да ви помогне да преодолеете разочарованията си от хора, които така или иначе напускат живота ви. Когато след време се обърнете назад, няма да се обвинявате. Прошката означава да простите и на самите себе си, че сте се подвели и сте повярвали.