По-добре да се порежеш на остър ум, отколкото да се подхлъзнеш на гладък мозък

102

Не винаги искаме да чуем неудобната истина – тази, която ни обърква и ни кара да се лутаме в лабиринт от емоции. Несъзнателно предпочитаме мнението на околните, което се доближава най-близо до нашето. Не че искаме винаги да сме прави, просто единодушието ни носи комфорт.

Затова, пък винаги е по-добре да се доверим на острия ум, макар и болезнен, отколкото на гладкия мозък, бил и той удобен. Острият ум може и да ни нарани първоначално, но след това ще му бъдем благодарни за раните. Докато гладкият мозък може така да ни заблуди и подведе, така че дълго време да не можем да се опомним.

Това, което не трябва да забравяме, е, че развитието никога не идва с удобството. Трябва да излезем от зоната си на комфорт, да се нараним, да изкараме наяве цялата си издръжливост, да покажем кураж, за да вървим напред. И към това често ни подтикват хората, чиито думи ни смазват и объркват.

За разлика от тях, ще има и такива, които със своето незнание и повърхност ще ни отклонят от пътя ни. Ако слушаме всеки, който си мисли, че е по-запознат от нас, рано или късно горчиво ще съжаляваме. Нито някой може да ни даде опит наготово, нито да извърви нашия път вместо нас.

Травмата от това да се порежете на остър ум е много по-малка от тази, която може да ви причини подхлъзването на гладък мозък. Макар в началото да ви се струва точно обратното. В първия случай раната ще мине и един ден ще бъдете благодарни за нея, докато във втория – може да плащате цената за грешката си цял живот.

От хората с остър ум можем да научим много, защото те не се страхуват да изразяват мнението си. Макар понякога думите им да са болезнени, те са най-добрата критика, която можем да получим.