Когато се роди втората ни дъщеря, съпругът ми не успя да скрие разочарованието си

Още като гаджета често се шегувахме, че ще имаме две деца – момче и момиче. Измисляхме им дори имена и мечтаехме за щастливо семейство. С годините наистина създадохме такова, но не всичко се разви, както го искаше съпругът ми.

Когато се роди втората ни дъщеря, съпругът ми не успя да скрие разочарованието си. По време на бременността така и не пожелахме да научим пола на бебето. Решихме, че искаме да е изненада. Така постъпихме и първия път.

За мен беше все едно дали второто ни дете ще е момче или момиче, но за съпругът ми това не се оказа така. Той мечтаеше за момче, с което заедно да спортуват и да го научи на всички мъжки неща. Изненадах се колко силно е желанието му и изтръпвах при мисълта какъв ли ще е полът на второто ни дете.

Всички ни пожелаваха едно здраво момченце и съпругът ми „цъфтеше“ от щастие. Много обичаше дъщеря ни, но жадуваше да има и син. Често купуваше сини неща за нероденото ни дете с такъв ентусиазъм, че не исках да го спирам. Сякаш мисълта, че може да имаме още една дъщеря, никога не му беше хрумвала. И вероятно наистина беше така.

Когато се роди втората ни дъщеря, съпругът ми не успя да скрие разочарованието си. Обадих му се първо на него, разбира се, защото знаех, че няма търпение. Съобщих му, че имаме още едно сладко момиченце, а той замълча. Паузата се оказа толкова дълга, че не знаех как да реагирам.

Имам чувството, че просто не успя да заобича малката ни дъщеря. Остави грижите изцяло на мен. Почти не я взимаше на ръце и веднъж не пожела да я заведе сам на разходка. Много ме боли от отношението му.

Какво значение има дали е момче или момче? Не е ли най-важното да е жива и здрава? Какво сърце има да дели така децата? Мъчно и болно ми е, но нищо не мога да направя. Опитах какво ли не да ги сближа, но той отказва да я приеме в сърцето си.