Не исках да бъда втора, исках да бъда единствена, но животът не ми даде шанс за това

Не го взех насила от нея, тя сама го прогони с ревността и претенциите си. Той дойде сам при мен – уморен, депресиран и жаден за любов.

Не исках да бъда втора, но животът така ме завъртя, че се оказах точно такава. Много жени смятат, че мъжете им изневеряват „за спорта“, но при много от тях това не е така. Изневеряват не само отегчените, но и отблъснатите от собствените си съпруги мъже, копнеещи за малко любов.

Жени, не се сърдете на любовниците! Сами сте си виновни с вечните капризи и претенции. Забравяте да цените и обичате мъжете и после са ви виновни другите жени. Вие сами ги тласкате към нас и после роните „крокодилски“ сълзи. За съжаление, някои ваши грешки се оказват фатални и отвращават мъжете ви от вас. Поемете своята вина, преди да я стоварвате върху него или другата жена.

Когато един мъж е обичан и му е приятно да бъде с жена си, той рядко би погледнал „чуждо“. Да, изкушения има наистина, но за да се стигне до изневяра, вината е и в двете страни. Обичайте мъжете си, когато трябва, за да не ги обичате после, когато вече не са ваши.

Въпреки че аз не получих това, което исках, разбрах много истини за любовта, връзките и мъжете. Разбрах, че за тях любовта е много важен фактор, каквото и да си мислите сега – огорчени и наранени.

Ето я и моята история:

Той дойде сам при мен тъжен и с „измръзнало“ сърце, искащ малко любов и нежност, които очевидно не получаваше вкъщи. И аз му дадох това, но не беше достатъчно. Знаех, че ме обича, но сякаш нещо не му достига, за да я остави и да махне с ръка на 15-годишния си брак. Надявах се до последно, че ще избере мен, но той не го направи.

Уверяваше ме, лъжеше ме, но все пак реши да остане при нея. Страдах всеки път, когато се прибираше при нея и живеех в мой, собствен ад. Един ден просто казах „край“, защото разбрах, че той няма смелост да започне „на чисто“. Виждах, че иска, но просто не може. Тя го държеше с нещо, макар това да не беше любов. Вероятно е привързан към нея, свикнали са заедно и имат толкова общи спомени.

Не беше лесно да сложа край на такава любов. Не ми е лесно и сега да напиша това, но животът не свършва с един мъж и всеки ден си го повтарям пред огледалото. Гледам зачервените си очи и знам, че в тях има още много неизплакани сълзи и те малко по малко ще пресъхнат. Моля се болката да спре по-бързо и да ми позволи да видя света около себе си.

Не исках да бъда втора, исках да бъда единствена, но животът не ми даде шанс за това.