Човек е красив, когато е красив отвътре. Всичко друго се съблича, къса, измива и остарява

Истинската красота се отразява от душата. Само тази красота може да се увеличи с годините и не може да бъде изгубена. Когато позволим на хората с добродетели да докоснат сърцето ни, ще усетим топлото им сияние и позитивна енергия.

Това са хора, чиято щедрост и доброта могат да променят представите ни за важните неща в живота и да ни накарат да погледнем под повърхността.

Лесно е да забележим красивото лице, но не е толкова лесно да видим вътрешната красота. За да стане това, трябва да надскочим предразсъдъците си и да не гледаме на хората като на предмети.

Всички искаме и търсим красотата, защото тя ни привлича от пръв поглед. Но след това не рядко следват разочарования. Красивите хора отвътре не са такива по някаква случайност.

Те са минали през много изпитания и са показали качества, които ни се иска да притежаваме. Това са хора, които могат да ни разберат, да ни съчувстват, да ни мотивират. Тяхната щедрост и отзивчивост струват повече от едно съвършено лице.

Живеем в свят, борещ се не за добродетели, а за перфектен външен вид. Младите хора искат да „оправят“ външните си недостатъци, но остават безразлични към вътрешните си такива. Стандартите за красота изместват ценностната система и затова никак не е изненадващо, че добрите качества остават неоценени.

Вместо да се тревожим за бръчки, целулит и кожни несъвършенства, трябва да се стремим да бъдем добри хора с богата душевност. Никой не отрича правото ни да се поддържаме и да изглеждаме добре, но това не трябва да е за сметка на стойността ни като човеци.

Красивата опаковка се къса, хвърля и забравя, но съдържанието остава за цял живот. Затова и нашето „съдържание“ ни определя като личности, а не „опаковката“. Ако умеем да съчетаем двете неща, сме открили правилния път в живота.