Харесват ми хората, които за да блестят, не гасят никого

39

Щастливите и уверени хора изпъкват и без да злепоставят и унизяват някого. Тяхното присъствие е достатъчно силно само по себе си и впечатлява с искреност и самоувереност. Нищо друго не блести толкова силно, колкото изразената им индувидуалност.
За разлика от тях, слабите и комплексирани хора се нуждаят да мачкат другите, за да се чувстват по-силни и уверени. Те използват чуждите слабости и си приписват качества, които всъщност не притежават. Няма по какъв друг начин да изпъкнат и да се откроят сред тълпата, ако не използват клюки, клевети, емоционално насилие.
Вярвам, че светлината на добрите хора никога не залязва, защото тя отразява сиянието на добрите им постъпки. А временният блясък на лошотията изгасва толкова бързо, колкото и се е появил. Затова и лошите хора са нещастни, злобни и агресивни.
За съжаление, в живота често ще ги срещаме, но пък лесно ще ги познаем. Те са вечните мрънкачи и оплаквачи, родени критикари и перманентно недоволни от живота си. При всяка възможност биха ви злепоставили, за да привлекат вниманието на околните. Те често се шегуват за чужда сметка, изтъкват грешките и провалите на другите и подчертават своите успехи.
Блясъкът им е по-фалшив и от изкуствената им усмивка. Макар в началото да се опитват да ви заблудят, за да ви спечелят сред поддръжниците си, съвсем скоро сами показват истинското си лице. Силата им е в слабостта на другите. Никога не пропускат да се възползват от нея. Усещат с кого могат да си играят и злоупотребяват с добротата му.
Животът им се състои в това да прецакват другите, да ги препъват само и само за да спечелят те. Може да ги игнорирате единствено с безразличие. Вместо да се гневите, по-добре насочете енергията си в собствените си цели. Колкото по-успешни ставате вие, толкова по-нещастни стават те.