Съдбата отрежда да обичаме този, който ще ни помогне да израснем

45155
Съдбата отрежда да обичаме този, който ще ни помогне да израснем

Хората се избираме най-напред на подсъзнателно ниво, макар да си мислим, че нещата се случват друго яче. Първо се избират душите, после телата. Това е така, защото човекът, който ни е привлякъл вниманието трябва да ни научи на нещо.

Дали ще се окаже правилният, дали ще бъде тежко изпитание или ценен урок, щом съдбата е отредила срещата ни с него, значи има нещо, което трябва да вземем от него.

Не всяка любов е взаимна и сполучлива. Понякога се влюбваме в човек, който не ни обръща внимание и тогава като че ли израстваме най-много. Учим се да бъдем силни, да проявяваме воля и търпение, да прощаваме, да се помиряваме със себе си.

Има го и моментът, в който се влюбваме в хора, които притежават качества, които ни липсват или пък имаме, но все още не сме ги преоткрили. Хората, които привличаме в живота си са отражение на самите нас.

Защото душата ни знае най-добре от какво се нуждаем и намира начин да го набави за нас, било то и като го вземе от друг.
Разбира се, най-добрият вариант е, когато открием човек, с който да израстваме взаимно, да се усъвършенстваме като личности и да постигаме своите успехи заедно.

Но не винаги става така и когато това не се случи, претърпяваме вътрешна промяна, често свързана с болезнено натрупване на сила и смелост.
Ето защо, след една раздяла, трябва да сме благодарни, че този човек ни е бил пратен, за да ни научи да се справяме с болката. Подобен емоционален катарзис би могъл да ни направи съвсем други хора, ако разбира се съумеем да извлечем ползите от него.

Времето лекува, но остава уроците. Ето защо, болката все някога ще отмине, но бихме могли да ускорим процеса като спрем да обвиняваме и простим. Като приемем, че този човек ни е бил пратен, за да ни даде нещо и след като го е направил, е време да напусне живота ни.

Не си мислете, че и ние не даваме. Напротив, всеки човек играе тази роля, всеки учи другия на нещо, въпросът е кога ще открием половинката, след която ще спрем да търсим.

Трябва да започнем да оставяме миналото и събирайки всички нови уроци, да се подготвяме за бъдещето – за човекът, с който не само ще започнем, но и ще продължим да градим себе си. Силни, готови за поредно предизвикателство, смирени, духовно израснали и малко променени – с една душа повече.