Аз искам теб, ти искаш друга! Той иска мен, а него иска друга!

1773
Аз искам теб, ти искаш друга! Той иска мен, а него иска друга!

Странно нещо е животът. Рядко ни дава това, което наистина искаме. И дори това все пак да се случи, не успяваме да го запазим. Имах любовта ти, но я загубих. От твой “ангел” се превърнах във враг.

Аз искам теб, ти искаш друга. Поглеждам телефона си, отново мълчи. И така цяла седмица. Не се обаждаш, не пишеш, не четеш съобщенията ми. В мен се надига буря от гняв и яд, която ме кара да се бунтувам срещу целия свят. Не разбирам и отказвам да видя истината. Не мога да ям, не мога да спя дни наред. Ти си тръгна, а в мен е така пусто и студено, че не виждам нищо, освен тъмнина.

Пореден ден, поредна сутрин, която посрещам с мокри очи. Дните и нощите се превърнаха в едно. Затворила съм се в себе си и не искам да говоря с никого. Мислите ми са като остри ножове, които се забиват в сърцето ми без жал. Говоря си с теб мислено и ти казвам всичко, което премълчавах месеци наред. Но ти не отговаряш, както правеше и в реалността.

Вече не ме искаш. Любовта ти се превърна в омраза. Сама не разбрах кога се случи всичко това. Сякаш изведнъж изчезна магията между нас и ти се превърна в непознат. Как се промени само за няколко месеца? Толкова беше студен и далечен последните дни. С такава омраза ме гледаше, че изтръпвах цялата. Отказвах да видя безразличието в очите ти и си казвах, че ще отмине. Но не! Стана още по-лошо. Каза ми просто, че вече не си щастлив. Попитах те: “Има ли друга?”, ти отрече, но призна, че я търсиш. Вече не ме искаше, какво значение имаше кога ще я срещнеш?

А мен така отчаяно ме иска друг. Но нито имам очи, нито сърце да му дам и един, едничък шанс. Сякаш цялата болка, която таях в душата си, се стовари върху мен като лавина. И ме задушава и не ми позволява да се изправя, за да видя слънцето. На дъното съм в собствения си ад.

Броя дните. Станаха седем. Не знам защо продължавам да чакам. Ти обеща да пишеш, но не го направи. Да беше питал поне как съм. Казвам си, облечи си най-красивите дрехи и просто излез. Стъпка по стъпка, крачка по крачка, просто върви. Но не намирам сили да го направя. Аз искам теб, ти искаш друга. Просто чакам и сама не знам какво. Може би утре ще стане чудо, а може би не…