До мъжа, с когото не ни беше отредено да бъдем заедно

Всеки път, когато влезете в нова връзка, дълбоко в себе си, някои части от вас тайно се надяват, че тази любов ще бъде завинаги. Че ще оцелее въпреки всички предизвикателства и препятствия. Пожелавате си това да е приказка, в която вие и вашият любим човек ще живеете щастливо до края на дните си.

Всеки път, когато започнете да обичате някой нов, дълбоко в себе си, някои части от вас се надяват, че този път ще бъде различно. Че вие ​​двамата ще бъдете по-добри от всички останали двойки и че ще успеете, на фона на всички шансове.

Поне това е начинът, по който винаги мисля аз. Можете да ме наречете безнадежден романтик, но не виждам смисъл да пускам някого в живота си, ако не мисля, че той може би е единственият.

Не виждам смисъл да започвам нещо ново, ако планирам края му.

Нещата обаче не винаги се оказват по начина, по който искаме. За съжаление много истории нямат щастлив край  и много връзки не могат да продължат, въпреки всичките ни надежди и желания.

Точно това се случи с нас – очевидно никога не ни беше предопределено да бъдем заедно. Колкото и да се обичаме, не можехме да се борим срещу всичко, което съдбата ни беше подготвила.

Не ме разбирайте погрешно, това не означава, че обвинявам висшите сили за нашия провал. Не обвинявам нито един от нас за това, че се разделихме…

Истината е, че приех нашия край. Примирих се с факта, че съм те загубила завинаги и че никога няма да се върнеш.

Независимо от това, аз не смятам, че времето, прекарано с този човек, беше провалено време. Това не означава, че съжалявам, че дадох всичко от себе си за любовта, нито означава, че не бих направила всичко отначало, ако имах възможност.

Това не означава, че нямахме значение един за друг или любовта ни не беше красива и истинска. Но в живота се случват и такива неща…

Знаеш ли, отнеха ми години, за да разбера всичко това. В началото, когато те загубих, проклех съдбата си, че ни срещна, само за да ни раздели. Чудех се какъв е смисълът на всичко – защо Бог ми изпрати човек, когото толкова обичах, ако знаеше, че той не е моя вечност.

Защо трябваше да изпитвам любов, която е толкова непреодолима и всепоглъщаща, ако в крайна сметка страдам за нея? Какъв беше смисълът от цялата тази болка, която преживях?

След това, след много мисли, осъзнах, че понякога не можем да разберем всичко. Осъзнах, че има някои причини, които не можем да разберем.

Открих, че нашата история ни послужи като ценен урок. Урок, който ми коства безкрайни безсънни нощи и сълзи, но урок, който никога няма да забравя.

Това се случи, за да се науча как да се справя със загубата, как да остана силна, въпреки всички трудности и как да започна отначало.

Научих, че съм самодостатъчна жена, която може да преживее всичко, което животът й поднесе. И научих, че в животът не всичко е розово, но винаги се случва за добро!