Защо да ревнувам? Толкова ревнувах през годините, че не остана нищо в мен!

Отне ми години да разбера тази проста житейска истина – което не е мое, така или иначе няма да остане. И да се опитвам да го спра с ограничения и ревност, това просто няма да задържи никого.

Защо да ревнувам? Ревнувах така идиотски силно през годините, че от ревност не остана нищо в мен. Опитвах се да ограничавам, да стискам, да задържам. Но останаха само емоционалните ми рани. Така или иначе, който няма да ни оцени, няма да го направи и да го ревнувате. Запомнете това!

Вероятно ще си кажете, как се дава доверие, сякаш е филия хляб, която подхвърляш на бездомното куче? Ами така, даваш и толкова! „Подхвърляш“ доверието към някого и ако иска да го „хване“, ако ли не, така е трябвало.

Винаги когато ревността ни кара да обвързваме някого с хиляди претенции и да го пазим, защото някой ще ни го „открадне“, съдбата се намесва и ни зашлевява с болезнен „шамар“. И ако не сме достатъчно интелигентни, няма и да разберем защо се е случило това.

Запомнете едно – всяко действие поражда друго действие. Колкото по-силни окови слагате на някого, толкова по-силно ще иска да ги скъса той, колкото по-силно стягате обръча,толкова по-осезаемо ще се пропуква той.

Първата ви стъпка да се освободите от ревността е да замените всички думички като „задържам“; „стягам“; „стискам“ с „пускам“; „освобождавам“; „оставям“. Направете всичко точно наобратно. Колкото повече сте ревнували, толкова повече свобода дайте. Не ревността, а свободата е проверката за чувствата на другия.

Давайте любов и приятелство без чувство на притежание. Нямате никого другиго, освен себе си! Дори децата не ви принадлежат. Те са отделни личности, които един ден просто си тръгват от вас.

Очакванията водят до „мизерията“ във връзките. Стига сме очаквали, стига сме изисквали, стига сме се надявали!  Сега е моментът да даваме! Покажете колко голяма е вътрешната ви сила, извисете се над ревността. Пуснете я от високо, така че да се разбие на хиляди малки парченца. Винаги, когато усетите парещото чувство в стомаха, си представяйте как я пускате и тя се разпилява, изчезва, стопява пред очите ви.

Защо да ревнувам? Ревността ми взе толкова много и не ми даде нищо в замяна. А кой нормален човек прави нещо, без да очаква някакъв резултат? Помислете за това.