Може да го наричаш съдба, карма или както пожелаеш, но не и случайност

64151
Наречи го съдба, карма или както пожелаеш, но не и случайност

Забравете тази дума – няма случайни неща. За всичко, през което преминаваме си има причина. Хората, които срещаме, преживявания с тях, доброто и лошото развитие на нещата – това е карма, това е предизвикано от самите нас, това е нашата съдба.

Проблемът на повечето хора е, че не вярват в съдбата. Щом ги сполети нещо лошо, обвиняват късмета, доброто пък приемат за даденост. Истината е, че всеки човек, който по един или друг начин, за малко или за повече време става част от живота ни е изпитание, наказание или подарък. Чували сте тази сентенция, нали? Но тя не е просто хубав цитат, а мисъл, над която дълбоко трябва да се замислим.

Сигурно осъзнавате, че съответните неща изобщо не са били случайни, след като те отминат, приключат, когато върнете времето назад и спомените ви връхлетят като торнадо. Но дори да сте преминали през емоционално разрушителна любовна драма, предателство, работа, която не е за вас и от която сте си изпатили или какво и да било друго, безспорно сте получили ценен урок. Дано само да сте го разбрали.

Нещата ни се случват с причина – за да ни учат, за да ни покажат се грешим и за да се справим по-добре следващия път. Така е и с хората, които стават част от живота ни и съответно през чиито животи преминаваме ние.

Чували ли сте легендата за червения конец? Онази невидима нишка, която свързва хората, предопределени да бъдат заедно. Всеки има такава на малкото си пръстче на ръката, чийто край е върху кутрето на някой друг. Нишките са толкова много, обаче, че понякога се оплитат и докато намерим правилния край, се сблъскваме с някои грешни възелчета. Независимо от времето, ситуацията, мястото, тази нишка е винаги там, здраво вързана за вас и вашата половинка.

Освен единствения друг край на конеца, животът на всеки от нас е орисан и с още много хора, които както казахме са урок, подарък или изпитание. Вече е определено с кого ще се заговорите в автобуса, на кого ще се усмихнете, кого ще подминете, в кой магазин ще влезете, откъде ще купите цветя и т.н. Ето защо, не трябва да пренебрегвате тези малки неща, с които се изправяте очи в очи ежедневно. За да се превърнем в силни личности с воля и характер, трябва да срещаме и врагове, не само приятели, защото от първите ще получим уроци, а вторите ще ни помогнат да се изправим след тях.

Не приемайте измяната като нещо лошо, а като урок, че не трябва да сте толкова доверчиви. Не приемайте грубата дума лично, тя е насочена към този, от чиято уста сте я чули, просто той е твърде слаб да я каже на себе си. Приемайте всичко с усмивка, научете се да си тръгвате от хората, които не ви заслужават, научете се и да прощавате. Прошката е най-добрият лек за всяка душа.

Не забравяйте за червената нишка, за съдбата, за орисията. След страданията и разочарованията, ще дойдат и те. Когато сте научили всички уроци, които животът ви е приготвил, ще дойде и наградата. А, когато това стане, я вземете с чисто сърце. След изпитанията и наказанията, идват и подаръците. Имайте търпение, те просто се появяват последни.