Когато човек чувства болка – той е жив. Когато чувства чуждата болка, той е човек!

37

Съпричастността към болката на другите ни прави хора. Ние по природа сме съпричастни, състрадателни и обичащи, но някои се променят до неузнаваемост.
Само истинските хора могат усетят болката на другия и да се чувстват тъжни, притеснени и загрижени. Ако един човек не е в мир със себе си, не чувства обич към себе си, той няма да усети и нашата болка. И обратно – когато сме в мир със себе си, ние оставаме отворени за болката на другите.
Но как да запазим своята чувствителност към другите и да не позволим на болшинството да ни промени?
1. Отворете сърцето си за другите:
Почувствайте болката им, оставете тя да ви докосне. Не се съпротивлявайте и не се плашете. Изживейте я с тях. Често е трудно да понесеш болката на другия, особено ако се чувстваш безпомощен да промениш каквото и да е.
2. Направете каквото можете:
Опитайте да помогнете. Дори да не успеете, ще знаете, че сте опитали и това ще ви донесе облекчение.
“Правете каквото можете с това, което ви е дадено, на мястото, където сте и с времето, което имате.”
Така няма да се обвинявате, че сте останали безразлични към нещастието на другия.
3. Вижте голямата картина:
Каквато и да е болката на другия – може би поради работа, стрес, семейна кавга, бедност, стареене, депресия, притеснения за дете, разочарование в любовта, тя е съставена от емоции, усещания и мисли, които са резултат от огромна мрежа от причини.
Когато разберете това, ще изпитате облекчение. Пак ще правите каквото можете, но ще видите, че тази болка и причините за нея са малка част от едно голямо цяло.
Емоционалната чувствителност е дар, който се дава на малцина. Тя позволява на човек да усеща другите, да ги разбира и да общува с тях на правилния език.