Междузвездният обект ЗАй Атлас продължава да е тема номер едно за изследователите на Космоса. Не спират изказванията за необикновеното поведение на това тяло, за което НАСА твърди, че е комета. Както сериозни, така и учени с противоречива репутация обаче почти ежедневно се изказват за странното поведение на този междузвезден гост, който нарушава законите на познатата физика и често съвсем не се държи като комета. Илон Мъск пък настоява, че ЗАй Атлас доказва, че Луната е изкуствено тяло, защото звъни при взаимодействие със странния гост. Други са на мнение, че това взаимодействие ускорява отдалечаването на Луната от Земята.
Тези предположения засега нямат научен коментар, но дават съвременна гледна точка към дългогодишната сензационна теория, че Луната може да е построена от извънземни или от свръхразвита човешка цивилизация преди милиони години. Това са две от водещите предположения, които алтернативни изследователи от различни части на планетата се опитват да докажат. Всички подобни опити започват с легенди от цял свят и с разказа в тях, че боговете са сътворили небето, земята, звездите, планетите и техните обитатели.
Успоредно с идеята за такива създатели се развива и теорията за по-умни човешки предци, които са направили земния спътник. В подкрепа се посочва китайска книга на повече от1300 години. Писана е по времето на династията Тан (618 - 907 г. сл. Хр.) и е наречена Юянг Дзадзу. В нея е разказана любопитна история за появата на Луната. Разказът е странен и съмнителен, но е предаден така: По време на управлението на Уен Дзонг (809-840 г. сл. Хр.), Уанг Ксиукай и по-малкият брат на Женг Ренбен ръгнаха за планината Сонгшан и се изгубиха. Те срещнаха обикновен човек, който си почиваше отстрани на пътя. Попитаха го от къде е и дали може да им покаже верния път. Човекът им отговори през смях: „Уважаеми господа, знаете ли, че Луната е съставена от седем съкровища? Луната е като топка и отвътре е празна. Сиянието на Слънцето се отразява от нейната повърхност. Построена е от 82 000 семейства и аз принадлежа на едно от тях“. След тези думи странникът показа на пътниците правилния път и изчезна от погледа им“.
Колкото и да е необичаен, този разказ съществува в книга на 13 века и доказва, че по някакъв начин по онова време се е знаело, само отразява слънчевата светлина. Наред с посочената книга има и думи на китайски монах отшелник, който потвърждава теорията за изкуствения произход на Луната и дори представя интересни подробности. Дали е истина, или измислица, остава неясно. Още повече, че името на монаха е неизвестно или поне не се споменава в текстовете, които са публикувани днес.
Монахът говори за един от своите минали животи преди стотици милиони години. Настоява, че е живял в човешка цивилизация, която е била много по-развита от сегашната. Хората живеели по цялата планета в големи градове с много високи домове. Гигантски кораби се носели във въздуха, превозвайки хиляди пътници. Благодарение на напредналата наука и технологии тези хора започнали да мислят за създаването на изкуствено небесно тяло, което да осветява Земята през нощта. Обектът трябвало да свети немного ярко, за да могат хората да спят.
От разказа на монаха се разбира, че изключително напредналата човешка цивилизация живеела като единна общност на планетата с едно земно управление. Когато тази на пръв поглед немислима идея била представена, тя била подкрепена от всички слоеве на обществото и след това цялото човечество се мобилизирало за осъществяване на огромния проект. В този свой живот монахът работил като инженер и участвал пряко в изграждането на Луната. Той разказва, че вътре в ядрото на Луната има много прецизни зъбни колела, механизми, силово оборудване и други устройства, а в пролуката между ядрото и обвивката на Луната няма нищо. Външният слой е защитна обвивка от дебела метална плоча с дебелина няколко километра.
След години непрекъсната работа човечеството най-накрая завършило изграждането на Луната. Видимата повърхност на земния сателит била специално настроена да отразява слънчевата светлина през нощта и да я изпраща обратно към Земята. За да може Луната да свети непрекъснато, скоростта на нейното въртене била изчислена по такъв начин, че едната й страна винаги да е обърната към Земята. Целият този свят тържествено отбелязал деня на завършване на строителството. Лунните строители станали най-уважаваната група хора по онова далечно време. По-късно обаче свръхнапредналата човешка цивилизация потънала в морален упадък, в който най важно било задоволяването на собствените материални желания. В Резултат ресурсите се изчерпали и планетата потънала в сериозни екологични проблеми. Стигнало се дотам, че сградите и всичко сътворено било унищожено от огромен катаклизъм, в който загинала цялата свръхразвита технологично цивилизация. Останките от човечеството деградирали до маймуноподобни същества.
Източник: Уикенд
