Падна най-голямата мистерия за Лили Иванова, издадоха какво пише в паспорта й

Музикантът Здравко Радоев призна нещо неочаквано за примата навръх 85-ия си юбилей

https://lifezone.bg/interesno/padna-nay-golyamata-misteriya-za-lili-ivanova-izdadoha-kakvo-pishe-v-pasporta-y/121627 LifeZone.bg
Падна най-голямата мистерия за Лили Иванова, издадоха какво пише в паспорта й

Музикантът Здравко Радоев призна нещо неочаквано за примата навръх 85-ия си юбилей

Паспорт на Лили Иванова, в който естрадната прима е по-млада с 3 г., е бил издаден, за да може да участва на конкурс в Чили. Това разкрива музикантът Здравко Радоев навръх 85-годишния си юбилей.

Той е човекът, който пръв започва да работи с бъдещата звезда още преди да стане известна и е виждал първите й лични документи. Затова маестрото сложи край на мистерията, която не дава мира на меломаните вече три десетилетия – каква е истинската възраст на Вечната Амбър на родната естрада.

"Аз съм роден 38-а година, а Лили е по-млада от мен само с пет месеца, т.е. догодина през април тя ще направи 85", категоричен е Радоев пред "Телеграф".

Преди години третият съпруг на примата – Янчо Таков, разкри, че лично той й е вадил паспорт заради фестивала в Чили, в който е имало условие участниците да са на възраст до 30 г.

Тъй като музикалната ни гордост вече ги е била прехвърлила, се наложило да я подмладят в документите. От там тръгва легендата, която сега Здравко Радоев разби на пух и прах:

„В задграничните паспорти, които ни издаваха, сами попълвахме данните си, без да се проверяват дали са истински или не, защото те нямаха нищо общо с българските.

Те важеха за дадения ангажимент и имаха срок на годност 1 или 2 години и уточняваха къде можеш да ходиш - примерно стандартните бяха за Европа, Азия и Близкия изток, не можеше да отидеш в Америка.

Съответно с тия паспорти се вадеха и визи - за да влезеш в Италия, Гърция или Германия, трябваше да ти сложат виза. Навремето и Леа имаше такъв паспорт – и тя си пишеше по-късна дата, за да излезе по-млада.

Тия паспорти важат еднократно, не са официален документ. Официално си имахме български паспорти. Те по името те проучваха дали да те пуснат или не, никой не гледа къде и кога си роден. Гледаха какво има в архивите на МВР, дали си благонадежден, дали няма да избягаш“.

Здравко Радоев разкри, че Леа Иванова е имала международен паспорт, валиден за целия свят, и именно с него тя е спасила негов концерт в Канада. „Имахме покана за Монреал, за Експото, тогава бяхме женени с Богдана Карадочева.

Там говорят френски, Богдана имаше много френски песни. Издадоха ни паспорти за Канада, но Богдана каза: Аз не мога да пътувам, защото ме е страх, през океана не мога да летя“. Може би имаше друга причина, но това не е чак толкова важно.

Точно тогава се сетих, че паспорт „Тулемонд“ за целия свят има Леа. Звъннах й по телефона, питах я дали й важи паспортът за Канада, тя пита - кога тръгваме. Така направихме няколко репетиции и заминахме с нея вместо Богдана“, разказва маестрото.

По времето, когато вадят паспорта на Лили за Чили, той не е работил с Лили, а композиторът Иван Пеев. „Тогава песента печели наградата, както „Златният Орфей“ е конкурс за песен.

Лили е заминала с песен на Ангел Заберски-баща, но Ванко се е писал за композитор. Та това е гафът, за който до последно Забето се ядосваше и на мен ми се караше. Викам - аз не съм виновен.

Не искаше да говори въобще с Лили. До края не можа да прости тая грешка. Много грозно. Ванко е взел наградата и парите и би трябвало по някакъв начин да почерпи и Забето“, разказва маестрото.

Здравко Радоев и до днес си поддържа връзка с Лили Иванова. „Редовно ми се обажда. Естествено и сега за юбилея ми звънна. Каза съответните пожелания“, сподели рожденикът. На 85 той се чувства нормално и на тази възраст празнува в домашна обстановка.

За младежкия си дух казва, че нищо не прави. „Сигурно е даденост, но няма как – всички остаряваме“, смята легендарният музикант. Въпреки достолепната си възраст, той е сред най-активните потребители на социалната мрежа Фейсбук и всеки ден в профила си отбелязва празниците на наши и световни звезди.

„Мисля, че е необходимо да се съобщава за тези неща, да не забравяме хората от изкуството“, добавя той и признава, че отдавна не си прави равносметка. „Това се прави обикновено на 50 г. или на 60 г., като се пенсионираш.

Аз съм вече на преклонна възраст. Доволен съм от живота си, в хубави времена живях. Роден съм в царство България и съм присъствал на раждането на цар Симеон II, и при Борис III съм живял, и при социализма, и сега в "демокрацията".

Ако имах възможност да избирам, бих искал да живея в царството. Тогава бях дете и детските спомени са най-свидни“, казва маестрото.

Той произхожда от известната музикална фамилия Радоеви – баща му и чичо му са известни композитори и съвсем логично и него са го карали от малък да ходи на уроци по пиано.

„Въпреки че ми беше съвсем неприятно. Другите връстници си играеха на топчета навън по дворовете и улиците. Така зарязах пианото. А като завърших основно образование и трябваше да отида в гимназията, се запалих по физически явления.

Записах в техникума по електротехника „Киров“, после от казармата кандидатствах във Физико-математическия институт и ме приеха. Никога не съм работил по специалността си, обаче много ми е помогнало в музикалната професия. Бях маниак на качествен звук и това е свързано със сложни физически явления.

При дневен концерт и грее слънце на летен театър, въздухът пренася звука по един начин. При вечерния концерт въздухът става влажен, тогава звукът става друг“, разказва Здравко.

Първите звезди, с които се срещна на сцената, са Лени Вълкова и Тодор Панков. „Още като ученик започнах да пътувам с различни оркестри. Концертите бяха почти на частна основа, беше разрешено тогава, но организаторът продаваше билети за баня, за да се отчита на хазната.

Транспортът пък беше от ТКЗС-тата. Нямаше хотели и като свърши концертът, конферансието казва на публиката - сега, който обича, да приеме артистите на гости. Бяхме с Николай Арабаджиев-Фучо, тогава свиреше на саксофон, не беше пианист, после стана диригент на оркестър „София“ и загина с Паша Христова в самолетната катастрофа.

Оркестрите бяха тип биг бенд, не като сегашните - китара, бас, клавир и барабани, и най-много един или два духови инструмента. Първите следвоенни години 45-а до 50 и някоя година се свиреше американска музика, прожектираха се американски филми.

Няма да забравя големите оркестри на Джаз Овчаров в цирковете, където пееха Лиана Антонова и Снежка Добрева“, връща лентата назад мелодикът.

С Леа Иванова в Румъния и местният държавен цирк прави най-дългото си турне – цяла година. Ето и спомените му от него: „Еди беше измислил шоуто с неколкократни излизания, освен акомпанимент на песните на Леа, имахме и собствена изява.

Имахме номер с устни хармоники, танцувахме казачок, бяха ангажирали Квартет „Алегро“ с латиноамерикански песни, които след това с цивилни костюми правят беквокали на Леа. Във всеки град седяхме по 10 дни.

Тогава разбрах какво представлява Леа като възможности, талант и качества да владее публиката. Като излезе на първата песен, никой не й обръща внимание. На последните песни обаче всичките на крака ставаха и не я пускаха да слезе от сцената.

Румъния е на райони, където говорят различни езици - унгарски, немски, руски. Там научих румънски и ходих да гледам американски филми с румънски субтитри. В Тимишоара влизам в киното, надписите - на унгарски.

Отивам да си купя цигари от будката, казвам на румънски, продавачката - унгарка и не ме разбира. Леа обичаше да разказва вицове, в които тя е отрицателен герой. Предразполагаше хората да общуват с нея като с близък приятел.

С Парцалев и Стоянка Мутафова бяха като брат и сестри. Не се славеше с кой знае какъв глас, но имаше страхотно излъчване и вкус. Нейната основна програма беше песни от цял свят - "Калинка Малинка", "Дилмано, Дилберо", "Виена", немски песни, френски, английски.

След Румъния имаше ангажимент за вариететния театър Фридрихщатпалас, там направи големия си успех и тръгна нагоре. Тогава не пътувах с нея, защото бях с Лили в България.

От заведенията, където участва с италианци, шведи и други, тя ги пращаше чрез Концертна дирекция да правят турнета в България. Аз пътувах с "Петимата от Венеция", те имитираха Бийтълс, след това "Северните тигри" с Джеймс Сверт.

Тогава с Лили се върнахме от Румъния и никой не я знаеше в България. Последните концерти бяха в зала "Универсиада".

Бяхме първа част с Лили, но имаше много голям успех, че като свършиха Тигрите, цялата зала скандираше "Лили, Лили". За една вечер стана суперзвезда. Тогава всички композитори почнаха да ми звънят да й предлагат песни“.

А как се запознава и стават гаджета с примата: "Като се върнах с Леа от Румъния, ми дадоха да направя оркестър и репертоар с Грета Ганчева и Лили Иванова - две млади певици, които не знаех въобще.

В зала "България" има студио "Музика" с един роял горе на балкона - там ги извиках да ги чуя и да им направя аранжименти за оркестър. Тогава се появи Лили и изпя "Камино", щях да падна как я пее.

Заради нея реших да не ходя във Фридрихщатпалас с Леа, а да правим кариера на Лили. По време на турнето станахме и гаджета. Лили нямаше понятие как да се държи на сцената, как да прави фрази, да не говорим за репертоар.

Аз й дадох ленти със записи от Елла Фицджералд до Тони Далара и Рита Павоне - от джаз, до поп и рок, да намери себе си в различните стилове, което й липсва и да я обогати. Тя нямаше чувство за суинг и ритъм, затова й налагах да пее песните на Рита Павоне, която накъсваше гласните, за да създаде ритъм чрез синкоп.

Направих й договор за ресторанта на хотел "Амбасадор" в Букурещ. Там всеки ден правехме нови песни. До такава степен направи фурор в Румъния, че имаше опашка пред ресторанта на главната улица.

Срещу нашия хотел беше Лидо, келнерите седяха отпред, че им беше празно заведението и се чудеха какво става. Директорът на хотела толкова ни се радваше, че ни даде всеки да спи в самостоятелна стая, да се храним в ресторанта по меню, кой каквото иска, по всяко време, без да дава никакви пари.

По цяла нощ си мислехме какво по-скъпо да си поръчаме за ядене, какви ли не изгъзици. Разчу се из цял Букурещ, дойдоха да ни канят в телевизията, от техния музикален театър Константин Танасев и от Електрекорд - тяхната грамофонна фабрика, където направихме първата плоча на Лили.

Като се върнахме в България, записите от тоя албум на 38 см. лента ги занесох в "Балкантон" на Йосиф Цанков, който тогава беше директор. Йожи не ги хареса, вика - какви са тия италиански песни.

Ние бяхме записали и българска песен "Влюбеният джаз", която Лиана Антонова я беше записала в България. Той не я хареса и нея и така увисна“.

Източник: blitz.bg

 

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.