Потегли ме нещо внезапно в нощта
аз тръгнах навън без посока.
Вървях през града, потопен в пустота
край тихи къщя
и в нощта, и в нощта
минах градската порта висока.
Клокочеше буен поток в пропастта.
Опрях се на моста, посърнал,
и гледах водата със болка в гръдта:
отлиташе тя във нощта, във нощта,
без да може назад да се върне.
Това са стихове на един немец, написани във Венеция. Аугуст фон Платен е немски поет, запленен от красотата на Италия. В Сицилия, където красотата и драматичната история се преплитат във вечен възел, поетът търси утеха и намира последното си убежище.
Платен е бил човек, изтъкан от дълбоки противоречия. През целия си живот той се чувствал разкъсан между строгото си религиозно възпитание и невъзможността да изрази открито хомосексуалната си същност.
През 1834 година, една година преди смъртта си, той среща в Неапол друг велик поет и сродна душа - Джакомо Леопарди.
Платен бил в състояние на раздираща депресия, дори вече бил взел решение да сложи край на живота си в Сиракуза, когато тази среща му вдъхнала надеждата, че може да намери разбиране и топлота, и че щастието е постижимо.
Платен отново се привързва към живота сред уюта на природата и приятелския кръг около семейство Ландолини, древна и влиятелна благородническа фамилия от нормански произход, изиграла ключова роля в историята на остров Сицилия.
Членовете на рода се заселват в Сицилия още по времето на крал Роже I в края на XI век и бързо придобиват мащабни феодални владения и благороднически титли. В техния дом в Сиракуза Платен за пръв път в живота си усеща уютната близост на сродни души.
За жалост, точно в онзи период вече страдал от треска и здравословното му състояние сериозно се влошавало от ден на ден.
В последните си дни поетът написал писмо до майка си, със съзнанието, че това е последният текст изпод перото му.
Аугуст фон Платен умира на 5 декември 1835 година и бил погребан в малко протестанско гробище в парка на имението на семейство Ландолини. Така Сицилия се превръща във вечен дом на един от най-добрите немски поети.
Много литературоведи казват, че съдбата е направила своеобразен подарък на поетичната душа на Платен, като го е оставила "там, където древни руини под южно слънце слушат вълните". Каква по-красива картина за романтичните видения на един поет?!
Платен през целия си живот търсел утеха от самотата си в красотата и тихото съзерцание. И в края на живота си ги намира на един остров, далеч от родината, но много по-близък до неговия душевен мир. Сицилия става дом на последната му любов и на последните му земни дни.
Аугуст фон Платен бил син на главния лесничей в Ансбах, Германия. Още като малко момче учел чужди езици и история. През 1813 година постъпил на военна служба в пехотен полк, и още там го измъчвали мисли за самоубийство заради хомосексуалността му. Чувството за различност го потискало и така ще бъде през целия му живот. Оттам, и суицидните мисли, които го спохождали.
Преди да се озове в Италия, замислял да се пресели в Америка. Военната му кариера, въпреки комплексите му, се развила добре - бил произведен в чин лейтенант в полка на баварските гвардейци. С тях взел участие в кратката военната кампания срещу Наполеон във Франция през 1815 година.
Три години по-късно бил освободен от военна служба, тъй като го одобрили за кралски стипендиант. Платен се записал като студент по право във Вюрцбургския университет. Там, наред със задължителните юридически дисциплини, изучавал философия, зоология, ботаника, немска история и международно право.
Портрет на Аугуст фон Платен, неизв. автор
Всички смятали, че е добре подготвен и много подходящ за една блестяща дипломатическа кариера. Самият Платен, обаче, нямал ясна ориентация, как да продължи живота си. Влюбванията му често обърквали личните му планове.
В университета, например, се влюбил в свой състудент и почнал активно да му посвещава стихове. Липсата на взаимност всеки път го правела да потъва в мрачни мисли и да се поддава на депресията.
През октомври 1819 година се прехвърлил в университета на Ерланген, където слушал лекции при Шелинг и станал негов ревностен почитател. Постепенно отличният студент по право загубил интерес към специалността и изцяло се отдал на писането на поезия. През 1821 година публикувал стихосбирката "Газели", а две години по-късно - "Нови газели".
Тези две стихосбирки привлекли вниманието на много изявени автори, сред които бил самият Гьоте. Критиката също била впечатлена от елегантната поезия на Платен. Той самият, обаче, бил постоянно неудовлетворен - и от живота си, и от творчеството си.
За пръв път пътувал до Венеция през есента на 1824 година. Там написва "Сонети от Венеция" (1825) и най-известната си поема "Тристан". И в двете творби откриваме темите за красотата, болезнената любов и смъртта.
Дали с пълно съзнание, или пък поради постоянната си вътрешна разсеяност, но Платен просрочил стипендиантската си отпуска и военните го арестували в Нюрнберг.
Разминало му се да го съдят и година по-късно - през 1826 година, Платен отново получил разрешение за двугодишен престой в Италия с научна цел.
Както вече споменахме, Платен намира в Италия своя духовна родина. Обикалял страната. Установявал се за по-дълго във Флоренция, Рим и Неапол. Пишел стихове и живеел скромно и самотно. До появата на светъл лъч със запознанството му с италианския поет Джакомо Леопарди.
През 1832 година починал бащата на Платен. След дълго странстване, той бил принуден да се върне в Германия. Установил се в Мюнхен и след погребението на баща си, се отдал на редактиране на всички свои творби, написани до 1833 година.
В Италия се върнал през лятото на 1834 година. Известно време живял във Флоренция и Неапол Две години по-късно, изплашен от пандемията от холера в Неапол, заминал за Палермо, а оттам - за Сиракуза. Междувременно започнал прекомерно да пие. Алкохолът действал най-зле на стомаха му и Платен си внушил, че може да е болен от холера. Тайно започнал да пие медикаменти, с които да се самолекува. По-късно става ясно, че всъщност е тровел организма си.
Умира на 5 декември 1835 година, едва на 39. През 2005 година в родния град на поета бе учредена награда на негово име, която се връчва на изтъкнати поети на всеки две години и има и парична премия.
Този отчаян романтик и изящен поет, си отива от този свят напълно неудовлетворен и невярващ, че някога името му ще бъде толкова ценено и вдъхновяващо за следващите поколения.
Еми МАРИЯНСКА
Източник: dir.bg
