Всички знаем за голямата победа на Калоян от 1205 година срещу така наречените "непобедими рицари". Тази победа връща България като водещ фактор на европейската сцена. Въпреки това, няколко години по-късно, латинците успяват да си отмъстят за тази загуба.
Как латинците си отмъщават за загубата?
Това се случва по време на управлението на следващия български цар – Борил. Той води България между 1207 и 1218 година. По това време голяма част от най-близките велможи на Калояно, като Алексий Слав, севастократор Стрез и синовете на стария Асен – Иван Асен II и Александър, бягат надалеч от него.
Наследниците на трона бягат при куманите, а по-късно в руското Галицко княжество. Алексий Слав се оттегля като самостоятелен владетел в Пиринско и Родопите – със столица Мелник, а Стрез се отцепва в днешната Средна Македония със столица Просек. На практика Борил по този начин губи голяма част от превзетите земи от Калоян.
Освен това не успява да спечели доверието на най-близките хора на предишния владетел. Поради тази причина той се опитва да си спечели уважение, продължавайки агресивната политика на Калоян. Затова води и действия срещу латинците.
Какво се случва между Борил и латинците?
По това време начело на Латинската империя е братът на пленения от Калоян Балдуин Фландърски – Анри Фландарски. Той е жаден за реванш срещу българите.
Борил настъпва в Източна Тракия и Анри му пресича пътя. Латинската войска се намира в днешна Северна Гърция и двете войски се сблъскват при Боруй (Стара Загора). Там българите успяват да нанесат много тежко поражение на латинците. Те използват отново куманските стрелци, които, под прикритието на нощта, нападат лагера на латинците.
След това българската конница заедно със тях успява да обгради фланговете на противника и нанася сериозни поражения. Дори императорът Анри е бил много близко до това да бъде пленен.
По ирония на съдбата, Борил е бил много близко да постигне една от най-големите победи в нашата история, но братът на Балдуин успява в последния момент да се спаси. Той организира отстъплението в посока Пловдив и там стабилизира позицията на латинците. Въпреки победата на българите при Боруй, се стига до нова важна битка – този път при Пловдин.
Отмъщението на латинците при Пловдив
Борил се опитва да копира тактиката на Калоян. Отново да подпами чрез леките кумански конници тежките рицари и по този начин да обърка техния ред. Този път латинците не се поддават на тази провокация, а атакуват директно позицията на Борил. Това води до сериозни проблеми в организацията на нашата войска, която не може да издържи на директен удар на тежките рицари. На Борил му се налага да бяга от бойното поле.
Въпреки това загубата не е толкова тежка за българите в числено отношение – те успяват да се изтеглят. Проблемът е, че тази битка, на практика, решава съдбата на цяла Тракия.
Ето какви са основните последици от нея:
- Тракия отива в ръцете на латинците – поредицата от победи на Калоян отиват на вятъра. Тази битка връща авторитета на Латинската империя и на практика братът на Балдуин си отмъщава за тежкото поражение при Одрин. Българите губят всички завладени земи и остават на втори план на Балканите.
- Влошава положението на Борил – По това време положението на Борил не е толкова стабилно. Този неуспех активизира неговите проблеми с Алексий Слав и Стрез. Те решават да действат самостоятелно или да влязат в съюз с латинците.
- За разлика от Калоян, който успява да привлече на своя страна убиецът на брат си (Иванко) и Добромир Хриз, и да засили влиянието на България, Борил окончателно губи възможността си да се справи с Алексий Слав и Стрез. Това засилва процеса по феодализация на България и отслабването на царската власт.
- Борил минава в защита – След тази загуба, Борил продължава да води военни действия, като се опитва да мине в офанзива. Но на практика неговото влияние е намаляло и не успява да стигне до сериозни успехи. По-скоро се бори с вътрешни бунтове и се опитва да запази и малкото му останала територия.
Източник: blitz.bg
