В условията на забързаното ни ежедневие здравословното хранене с всеки изминал ден се превръща във все по-належащ проблем. Загрижеността на обществото към храните, които консумира, нараства допълнително.
Съставките на храни и напитки сега често се наблюдават от потребителите и повечето хора предпочитат да вечерят в ресторантите, които предлагат чиста и здравословна храна на своите посетители.
Доктор Бирол Сайгъ от университета „Бейкоз“ твърди, че хората се хранят поне 70 000 пъти през живота си, което означава, че поглъщат приблизително 25-30 тона храна.
“Приемът на храна е не само обикновена ежедневна функция, но и съществена част от човешкото здраве и щастие”, обяснява Сайгъ, според когото маслодайните семена играят жизненоважна роля за нашето хранене.
Тъй като всички живи организми се нуждаят от енергия, за да оцелеят, мазнините са хранителните вещества, които дават най-много енергия при 9 килокалории на грам.
Трябва да се използват растителни масла
Сайгъ подчертава, че 30% от дневния прием на енергия трябва да идва от мазнини за здравословна диета. Мазнините осигуряват телесни функции, когато се консумират на препоръчителни нива. За правилното хранене е необходимо да се консумират предложените нива на мазнини и да се поддържа този баланс.
За тази цел на червеното месо и месните продукти, съдържащи наситени мазнини, на пълномасленото мляко и млечни продукти, трябва да се отделя по-малко място в диетата и да се използват предимно плодови и растителни масла.
В диетата е необходимо да се намали количеството на наситените мазнини и да се увеличи равномерно количеството на ненаситените мазнини.
Количеството не трябва да се превишава
Освен това Сайгъ твърди, че маслодайните семена (орехи, борови ядки, тиквени семки, бадеми, шам фъстък, сусамово семе, фъстъци, слънчогледови семки) са богати на витамини от В група, минерали, масло и протеини, което предполага, че консумацията на тези храни трябва да се обърне внимание заради по-високото им съдържание на мазнини в сравнение с другите храни.
Той посочва, че консумацията на една шепа от тези храни на ден е от съществено значение за поддържане на здравето.
Сайгъ заявява, че има много ползи от мазните храни, като изброява някои от тях:
Храните от растителен произход не съдържат холестерол, който се намира само в храни от животински произход. Той също не присъства в маслодайните семена като орехи, лешници, бадеми и фъстъци.
Маслина, слънчоглед, сусам, памучно семе, орех, лешник, фъстъци, соя и царевица заемат водещо място в растителните масла.
Увеличаването на омега (n-3) мастни киселини в диетата помага за предотвратяване на коронарна болест на сърцето. Тези мастни киселини трябва да се приемат с храната. Линоловата киселина (n-6) се съдържа в слънчогледовото масло, царевичното масло, соевото масло и фъстъченото масло.
Линоленова киселина (n-3) се съдържа в зелени листни зеленчуци, соево масло, орехово масло, мазна морска риба и морски дарове. Докато n-3 мастните киселини EPA и DHA, от друга страна, се намират във водните продукти и кърмата. Те са необходими и за развитието на ретината и мозъка.
Маслодайните семена са богати на водоразтворими витамини от група В на тиамин (В1), Рибофлавин (В2) ниацин и фолиева киселина, както и на витамин Е, един от мастноразтворимите витамини.
Хемицелулозата е частично разтворима пулпа. Намалява вътре колоничното налягане, увеличава фекалния обем и помага за регулиране на кръвната глюкоза и намаляване на серумния холестерол.
Храни с най-високо съдържание на целулоза са бобови растения, следвани от маслодайни семена (бадеми, орехи, фъстъци), трици от пълнозърнести храни, зеленчуци и плодове. Количеството на целулоза в ежедневна диета трябва да бъде 25-30 грама.
Диетичната каша е основният компонент на диетичните продукти по отношение на създаването на усещане за ситост.
Твърдо черупчените плодове (орехи, лешници, бадеми) са богати на целулоза, което е необходимо за функционирането на храносмилателната система.
Те омекотяват изпражненията, като изтеглят водата и предотвратяват запека.
Заради съдържанието си на разтворими фибри, те имат положително въздействие върху здравето по отношение на регулирането на кръвната захар, понижаването на нивата на холестерола и предпазването от сърдечно-съдови заболявания.
Витамин Е, който присъства в големи количества в твърдо обвитите плодове, действа като капан за свободните радикали в клетъчната мембрана чрез антиоксидантен ефект и предотвратява окисляването на ненаситени мазнини, които са жизненоважни за целостта на клетките.
Този защитен ефект, който е от съществено значение за здравето на всички клетки, също помага за предотвратяване на много заболявания като рак и сърдечно-съдови заболявания.
Тези храни могат да се използват в диетата като алтернатива на храни като месо и яйца за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания заради високото им енергийно съдържание, но и липсата на холестерол.
Калият, калцият и магнезият са важни минерали за контролиране на кръвното налягане.
Поради високото съдържание на калий и магнезий, но ниското съдържание на натрий в маслодайните семена, препоръчителната дневна консумация може да бъде ефективна за контрол на кръвното налягане.
Междувременно пациентите с хипертония трябва да консумират неосолени маслени семена.
Източник: blitz.bg
