Известната журналистка и тв водеща Мира Добрева, навърши 52 години на 12 август. Признава, че използва отпуска си, за да вземе всяка възможност, която се дава на човек. Изкарва времето си в четене на книги и морски преживявания. Решила на рождения си ден да не е в България и заминала за място, което отдавна искала да посети, един вид поклоннически туризъм. Влязла в света обител, тъй като се навършва една година от изпитанието й с операцията и комата, та решила да отбележи и това по специален начин.
Смята да отбележи рождения си ден със семейството си на безлюдния къмпинг, където ходят всяка година. Там отбелязват и годишнината от сватбата им с Жоро на 18 август, тъй като двамата все още нямат официален развод, макар да са разделени.
Дава си сметка, че е грешна в очите на Бог, и в своите собствени, срам я е да застане сутрин пред иконата и да се моли. Благодари само, че е извървяла този път и че се е поучила от грешките си, каквито за съжаление има много, дори в отношенията с хората. Била доста нервна, сприхава, нетърпелива и осъждаща, а най-големият й грях е, че била склонна да осъжда, без да познава отсрещния човек. Щастлива е, че е успяла да изкорени това от себе си.
На 52 се чувства като на 52, не като на 20, но не и като на 100. Смята, че най-доброто на тази възраст е елегантната мъдрост, която носи в себе си с поувехналата хубост.
Твърди, че работата пред камера не й липсва и допълва, че никога не е искала да натрапва себе си като продукт и лице.
Ако отново се върне на екран, то ще е само, ако усети, че може да даде нещо, което знае, че носи като потенциал. Не би приела обаче просто ей така да се появява в ефир.
Най-дългата й раздяла с телевизията била след раждането на сина й Жорко – напускането й било емоционално и после съжалявала, тъй като не била в телевизията цели 3 години.
Макар наскоро да си мислела, че е време да остави бляна да учи в Богословския факултет, признава, че мухата все още не й излиза от главата. Истински я е страх, защото след като я изписали от болницата си обещала, че няма да живее на предишните обороти, а да намали темпото и да цени малките радости в живота. Ако обаче сега се захване да учи в Богословския факултет, отново ще я завърти онова колело, на което била години наред. Не се е отказала да учи богословие, но чака да си дойде по естествен начин.
Твърди, че операцията в „Пирогов“ и 7-дневната медикаментозна кома, са най-трудното изпитание в живота й до момента. Колкото и да се опитва да забрави този кошмар, напоследък спомените й се връщат все по-усилено. Цяла година се опитвала да ги забута и да не обсъжда тази тема, тъй като не иска да си спомня отново за ужаса.
Иска й се да забрави най-големия ужас, в който осъзнала, че не може да си поеме въздух. И до днес всяко по-сериозно задъхване я връща в болницата в онази нощ, в която разбрала, че спира да диша. След като видяла написаното в епикризата й, си дала сметка, че е била на една-единствена крачка от смъртта.
Смята, че преживяното, както и влизането в дълбоките пречистващи води на християнството, са я измъкнали от реката с мътни води и са я потопили в друга с чисти и благодатни. Вече внимава, когато казва „Да“ и като приема нови ангажименти. Смята, че към днешна дата Господ я е извел на един по-светъл път.
Източник: Уикенд
