Само в рамките на два месеца втора българка направи фурор в световния шахмат.
След като по-рано това лято Нургюл Салимова стана вицешампион в турнира за Световната купа, сега друга наша талантлива хубавица – Белослава Кръстева, спечели бронзовия медал на Световното първенство за девойки до 20 г. в Мексико.
19-годишната софиянка бе на косъм да вдигне титлата, като водеше в класирането до последната партия. Кръстева обаче не издържа на напрежението и загуби от аржентинката Кандела Гекамбури, което й костваше златото. За наша беда се повтори злополучният сценарий с Нургюл на турнира за Световната купа в Баку през август. Тогава 20-годишната гросмайсторка от търговищкото село Крепча стигна до финала и имаше позиции да го спечели, но в крайна сметка падна от рускинята Александра Горячкина.
Оказва се, че съдбата и на двете ни топ шахматистки е сходна. Белослава също няма никаква държавна подкрепа и разчита на чужда помощ за финансиране, чрез което да участва на по-престижните международни турнири. Това лято след завършването на Софийската
Нургюл Салимова също ще следва със стипендия, само че в Стопанската академия в Свищов.
Именно с пари на американския университет в Мисури, Белослава е платила по-голямата част от разходите за Световното в Мексико. Останалата сума дошла от джоба на собствените й родители. Българската държава не дала и пукнат лев.
„Обикновено спонсорството идваше от родителите ми. В миналото имаше доста трудни моменти, в които не се знаеше дали ще продължа да участвам по турнири. Мама и татко винаги правеха всичко по силите си, за да остана в шаха, да ходя на най-добрите състезания”, разказва Бела, както я наричат приятелите в шахматните среди.
Излиза, че без никаква грижа от държавата се е родило златно българско поколение от девойки шахматистки и освен Нургюл и Белослава, в топ 35 на световната ранглиста за момичета до 20 г. има още две нашенки – Гергана Пейчева и Надя Тончева.
„За мен лично тези постижения накуп са чиста случайност. Не мисля, че тук в България има предпоставки за развитието на това поколение. Все пак се радвам, че съм част от него – тази конкуренция със сигурност ще помогне за моето усъвършенстване“, казва с ръка на сърцето бронзовата медалистка от Мексико.
