До скоро никой освен шепа шахматисти не бе чувал името Нургюл Салимова. Към днешна дата обаче 20-годишната хубавица от търговищкото с. Крепча успя да развълнува цяла България, след като бе на косъм да покори Световната купа в шаха.
Даровитата красавица все пак признава, че не всичко в живота е шах. Избягва обаче да коментира тънката част при все, че е много умна и красива. В превод от турски, името й означава „сияйна роза“.
В редките си медийни появи досега новоизлюпената царица на българския шах почти не споделя за обкръжението си, камо ли за мъж до себе си. В шахматните среди обаче се говори, че хубавата Нургюл има тайна връзка с азерския си колега Ниджат Абасов, който бе заедно с нея по време на Световната купа в Баку и достигна до полуфиналите при мъжете.
От около година насам азерският гросмайстор се явява най-близкият й спътник в спорта. Той е с осем години по-голям, с доста повече опит в шаха.
Помагал й много в дебютните схеми на дъската (б.а. – това са първите 15-20 хода от партията). От партия на партия по някое време искрите са пламна ли, без обаче двамата да бият тъпана, гласи мълвата.
Връзката с Абасов обаче може да преобърне живота и кариерата й. Именно от родината на гаджето й – Азербайджан, се ослушват за варианта нашата Нургюл да премине към азерската федерация по шах и да се състезава под техен флаг.
Официално предложение дотук няма, но се говори, че пазарлъците биха започнали поне от 200 000 долара. Знае се, че азерите навремето са предлагали половин милион за наши щангисти. А преди повече от десетилетие по 100 000 долара на година си докарваше тенисистката Сесил Каратанчева, докато се състезаваше за Казахстан.
Нищо чудно с това темпо на развитие азерите да изкушат Нургюл. И като прибавим любовната игра с Ниджат Абасов, шансовете да я видим на бъдещи турнири под азерски флаг не са никак малки. Дори нейният дългогодишен ментор Живко Жеков с ръка на сърцето призна, че не би я посъветвал да отказва.
Вероятно щеше да е другояче, ако не бяха отколешните вътрешни драми в българския шах, наред с абсолютната незаинтересованост на държавата от години насам да дава пари за този спорт. Големият парадокс е, че съществуват пет федерации по шах, но само една има лиценз
от спортното министерство. При това легитимната федерация по закон в момента няма право на нито стотинка финансиране от държавата, тъй като не е изминала една година от старта на дейността й.
Покрай успеха на Нургюл се разбра, че момичето участва в състезание на собствена издръжка и с помощта на спонсори. За Световната купа в Баку получава 1000 лева от федерацията, към която е регистрирана. Това е колкото за еднопосочен билет, плюс кафетата по летищата, подсмиват се в шахматните среди. В последния момент й помага бизнесменът д-р Милен Врабевски, който осигурява парите за първите пет дни престой. Нургюл обаче стигна до финала и си заработи солидната премия от 35 000 долара, с която известно време ще може да се самоиздържа в спорта.
Преди да срещне Ниджат Абасов, единствената любов за Нургюл е шахът. Първият й досег с него е още след прохождането, когато събаря фигурите от дъската, докато татко й Илхан и дядо й Салим играят поредната си партия в дома им в село Крепча, Търговищко. Когато става на 4 г. вместо да си играе с куклите, вече я учат как да реди и да движи фигурите по дъската. Скоро я завеждат на първия й турнир в Силистра – той е за дечица до 8 г., а малката Нургюл все още не е вършила 6 г. Тогава хваща окото на шахматния треньор Живко Жеков, който е впечатлен особено от хладнокръвието и вглъбения поглед на момичето във фигурите.
Той убеждава семейството й да я заведат на държавното първенство в Слънчев бряг. За да получи картотека участие я вписват в неговия шахматен клуб „Бургас-64”. Малката Нургюл прави фурор и с шест победи от шест партии печели турнира.
По това време родителите се издържат с два магазина в Крепча – един хранителен, който се върти от бащата, и един текстилен – от майката. Никой от тях не подозира, че в бъдеще всеки изкаран лев ще отива за шахматната кариера на щерка им.
Работата става дебела, когато талантливото момиче печели европейското първенство в Албена при осемгодишните. Тогава Нургюл окончателно пада в плен на играта. Казва, че за втори път се влюбва в шаха, когато гледа касовия сериал от преди няколко години „Дамски гамбит". И оттогава често си пуска кадри от него за вдъхновение.
В реалния живот музата й се явява шахматната легенда Анатолий Карпов. „Допада ми стилът му на игра. Позиционен шах – спокойно, без луди тактики и динамика. На пръв поглед нищо красиво, но като вникнеш, можеш да видиш много дълбока мисъл. Истински гений. Някои казват, че се доближавам до такъв стил, но аз съм наясно, че за да си добър шахматист, трябва да си силен във всичко, казва вицешампионката от Баку.
Още преди години Нургюл прави пробив и в шаха при мъжете, дори казва, че предпочита да се съревновава с тях заради по-голямата конкуренция. В началото на тази година Салимова игра на държавното първенство в мъжката секция, където остана на половин точка от победителя Кирил Георгиев, а цели 26 гросмайстори се наредиха зад нея в класирането.
„Мнението на повечето хора е, че мъжете са по-добрите шахматисти. Може би обяснението за мен е, че ние жените сме по-емоционални, приемаме нещата по-навътре.”
Все пак големите цели пред Нургюл Салимова са да стане световна шампионка и №1 в ранглистата при жените.
Освен с помощта на близки и треньори у нас, Нургюл върви нагоре с много четене и шахматни софтуери. Красивият ум може да мисли 12 хода напред. „Бих могла да предвидя и 25 хода напред, в зависимост от позициите, но всичко може да се обърка още след два-три хода”, признава Нургюл.
Как не й гръмва главата от толкова мислене? След тежки партии се разхожда дълго, за да се разсее.
Понякога има нощи, когато не мога да заспя веднага. Докато си лежа на тъмно, в главата си измислям и разигравам различни партии.
Това ми помага да заспя. Явно клин, клин избива.
Източник: Уикенд