Световното първенство започва след броени дни. Турнирът ще стартира на 11 юни на легендарния стадион „Ацтека“ в Мексико Сити и ще бъде най-мащабният в историята. Общо 48 национални отбора от цял свят ще се борят в продължение на 39 дни за най-ценния трофей във футбола, който ще бъде връчен на 19 юли.
Тъй като турнирът има три домакина, резонно Група А ще даде началото на надпреварата, в която попаднаха един от домакините Мексико, заедно с Южна Африка, Южна Корея и Чехия. Основното внимание в групата ще бъде насочено към мексиканците, които ще играят под огромно напрежение пред собствена публика. Останалите отбори обаче също имат амбиции да продължат напред и ще се опитат да оставят своя отпечатък в надпреварата. Още повече, че с новия формат на Световното първенство, в който участват 48 отбора, до три тима от всяка група могат да се класират за следващата фаза.
Мексико
Мексико ще играе на този Мондиал с една основна цел – да подобри представянето си от последните си участия, в които най-доброто постижение бе отпадане на осминафиналите, а в Катар дори бе елиминиран още в груповата фаза. Футболистите са под огромно напрежение не само да печелят, но и да го правят с убедителна игра. Подготовката им започна с известни противоречия, след като някои играчи бяха задължени да се присъединят към лагера на националния отбор още преди края на клубните си сезони, за да увеличат шансовете си да попаднат в окончателния състав.
Мексико ще открие Световното първенство срещу Южна Африка – своеобразен реванш на откриващия мач от Мондиал 2010, когато именно южноафриканците бяха домакини на турнира.
Що се касае до състава, Хавиер Агире разполага с достатъчно качество и опит, а голяма част от състезателите се подвизават в европейските първенства. Попадения ще се чакат най-вече от Раул Хименес, който е на 8 гола от това да стане реализатор №1 за националния отбор в историята. Ветеранът Гийермо Очоа, вече на 40, вероятно ще е под рамката, и ще участва на шесто Световно в кариерата си. Капитанът Едсон Алварес и Сантяго Хименес също са добре познати имена в Европа, но прави впечатление отсъствието на Хулиан Араухо (Селтик), Карлос Родригес (Крус Асул) и Ървинг Лосано, ритал в миналото с успех за Наполи и ПСВ.
Южна Африка
Южна Африка се завръща на Световно първенство за първи път от 2010 година, когато беше домакин на турнира.
Бафана Бафана не са дошли на разходка, обаче. Те спечелиха своята квалификационна група, изпреварвайки Нигерия и Бенин, и заслужено намериха място сред 48-те финалисти. Една от най-силните им страни е колективният подход в атака. По време на квалификациите цели 12 различни футболисти отбелязаха голове за отбора, като никой от тях не реализира повече от две попадения. Това означава, че съперниците трудно могат да се концентрират върху един конкретен играч. Опасността може да дойде отвсякъде, което прави южноафриканците непредвидими и неудобни за противниците.
ЮАР е воден от белгийския специалист Юго Броос, който има три титли и две купи на Белгия с Брюж и Андерлехт, а през 2017-а изведе Камерун до титлата в Купата на Африка. Проблемът пред него е, че голяма част от футболистите му играят в местното първенство и е спорно до колко ще могат да се противопоставят на по-зрелите си от тактическа гледна точка съперници. Най-разпознаваемото име е на нападателя Лайл Фостър, който изпадна с Бърнли от Висшата лига през изминалата кампания.
Южна Корея
Южна Корея продължава да бъде един от най-подценяваните отбори на световната сцена. Корейците разполагат с качествени футболисти, които играят като добре смазан механизъм и са способни да затруднят всеки съперник. През последните години отборът се разви до степен, в която разполага с няколко играчи, способни да решат мач с гол или асистенция в най-напечените моменти. Освен това корейците умеят да задържат топката продължително време и рядко позволяват на съперниците си да организират бързи контраатаки след техни грешки.
Южна Корея вероятно няма да бъде сред най-шумно обсъжданите фаворити в групата, но спокойно може да се окаже отборът, който ще я спечели благодарение на своята дисциплина, колективна игра и изключително стабилна защита. Тимът се надява да подобри постижението си от Катар 2022, когато отпадна на осминафиналите. Фокусът пада върху Хюн Мин Сон, който на 33 вероятно ще играе на последното си Световно първенство. Сред лидерите са Лий Канг-Ин от ПСЖ и Ким-Мин Дже от Байерн Мюнхен.
Чехия
Чехия се завръща на Световно първенство за първи път от две десетилетия насам и никой в страната не се интересува особено от факта, че класирането беше постигнато чрез плейофите. Важно е, че чехите отново са сред най-добрите в света и искат да започнат нова глава във футболната история на страната.
След края на дългото чакане за участие на Мондиал, сега целта е още по-смела – да се превърнат едва в четвъртия отбор в историята, който печели своята група на Световно първенство, след като е достигнал до турнира чрез плейофите. Последният тим, постигнал подобно нещо, беше Сенегал през 2002 година. За да осъществят тази амбиция, чехите ще трябва да демонстрират безупречна игра в защита и да бъдат максимално ефективни пред противниковата врата. Съставът е предвождан от головата машина Патрик Шик, заедно с Павел Шулц и опитния Томаш Соучек, а единствената по-сериозна липса е на ветерана Матей Видра.
