Византийският император Василий Втори нарежда бруталното ослепяване на българските войници в знак на кърваво отмъщение за погубения си гей любовник Теофилакт Вотаниат. По време на августовската битка при село Ключ любимият на ромейския владетел солунски военачалник Вотаниат е прободен с копие и убит лично от Гавраил Радомир – син и престолонаследник на българския цар Самуил. Бесен от тази тежка лична загуба, император Василий Втори отмъщава на Самуил, като заповядва абсолютно всички пленени български войници да бъдат осакатени. Така той спазва неписаното правило да не убива християни, но ги лишава от зрение. При вида на ослепената си армия българският цар Самуил получава фатален инфаркт или инсулт и умира на 6 октомври 1014 на 70-годишна възраст.
Според българския изследовател Иван Петрински обаче такова масово ослепяване на 15 000 войници никога не е имало, а то е просто измислена от византийския хронист Йоан Скилица. Византийският хронист Кекавмен също пише за 14 000 пленени българи, но изобщо не споменава нищо за ослепяване. Историкът Петрински допуска, че българският владетел Самуил всъщност е бил подло отровен от ромейски агенти чрез чаша студена вода и фатални благовония.
Подобни византийски манипулации прикриват и истината за смъртта на царския брат Арон, който през 986 е убит от ромейски пратеници в Триадица, а не от самия Самуил. Откритият Битолски надпис на цар Иван Владислав категорично потвърждава, че между двамата братя е имало разбирателство, а братоубийството е фалшификация. В същото време иманяри продължават да търсят скритото злато на Самуил, което според Блазиус Клайнер е било напълно разграбено от Василий Втори.
Източник: Уикенд
