„Един ден ще си спомняш това и ще се смееш над себе си!” или пък „Забрави и продължи напред!” – колко пъти сте чували тези съвети, когато сърцето ви е разбито на хиляди малки парченца? Но може ли всяка любов да бъде изоставена, защо не е споделена? Можем ли просто да махнем с ръка и да забравим за чувствата си?
Не всяка несподелена любов трябва да бъде изоставена
„И това ще мине!” – ви казва най-добрата ви приятелка и ви гушва, за да успокои бурните емоции в сърцето ви. След това продължава да ви успокоява с клише след клише, а вие кимате и си мислите за нещо съвсем друго, защото не вярвате и на дума от казаното.
Можеш ли да преодолееш една любов толкова лесно само защото тя не е споделена? Как точно става това със забравянето и продължаването напред? Да, болката с времето минава, но пропастта никога не се затваря.
Запознавате се с нови хора, започвате нови отношения, но част от вас вече не е същата. Любовта е оставила дупка в сърцето ви с размерите на обекта на чувствата ви и никой не пасва точно на размерите й. Дупката си остава, макар вече да се усмихвате за друг. И това не е толкова лошо всъщност.
Не всяка несподелена любов трябва да бъде изоставена
Несподелената любов не винаги наранява. Ако я приемем като част от нас и нашия път, тя може и да не се превърне в загуба, а във вдъхновение. Защо да не можем да продължим напред, носейки старите си емоции и чувства? Не е нужно да скърбим за тях!
Това че никой не пасва на дупката в сърцето ни, не означава, че няма да създадем нови запомнящи се места там. Това не означава, че няма да бъдем щастливи с някой друг.
Когато пуснем любовта, дори и да е несподелена, тя ще остави празнота. А ако продължим да живеем, тя ще бъде „гориво” за нашите планове и мечти. Ще ни вдъхнови да покорим нови хоризонти. И може би там на върха ще срещнем някой наистина специален, който ще откликне на чувствата ни. Защо не?
