Научих много за мъжете покрай теб. Чух толкова измислени истории, фалшиви обещания и лъжи, че единствено би ме изненадала истината оттук нататък. Но точно истината никога няма да чуя от теб.
Обичам те, но слагам край на тази история. Преди теб, смятах, че никога не бих си тръгнала от мъж, ако още го обичам. Ти ме накара да се обърна срещу всичко, в което съм вярвала. Видях една друга своя версия, която не харесах. Превърнах се в твоя сянка. Живеех, за да правя твоя живот по-удобен и щастлив.
Забравих за себе си, за мечтите и целите си. Пренебрегвах близките си, загубих работата, която обичам. Посветих ти времето си, за да получа единствено пренебрежителното ти отношение. На милите ми думи отвръщаше с ирония. За добрите ми постъпки не чух едно благодаря. Взимаше и грабеше с пълни шепи от добротата и любовта ми. Възползваше се от наивността ми, за да ме лъжеш и баламосваш както си искаш.
И защо ти е нужен целият този цирк? Защо са ти нужни всички тези игри? Защо не можеш да обичаш? Аз ли не се оказах достойна? Как не предизвиках нищо в теб? Сърцето ти ли е лед, или в теб няма нищо човешко?
Омръзна ми да съм сама, да те чакам и да се надявам. Уморих се да вярвам и да слушам лъжа след лъжа. Толкова добре те познавам, че знам какво ще измислиш, още преди дори да си го направил. Знам всеки твой ход, знам и как ще се измъкнеш след това. Познават те по-добре, отколкото ти познаваш себе си.
Обичам те, но слагам край на тази история. Платих за тази любов твърде висока цена. Никога няма да бъда същата и никой няма да успее да ме развълнува така като теб. Но ти се оказа просто една голяма грешка. Раните, които ми нанесе, няма да заздравеят дълго време.
Оставаш с една по-малко. Вярвам, че скоро ще поправиш това. Дано следващата не бъде толкова наивна и те накара да съжалиш за всички преди нея.
