Пощенска банка придобива ПИБ в сделка за близо 1 млрд. евро

След евентуалното сливане българското поделение на Eurobank ще се бори за лидерската позиция

https://lifezone.bg/spodeleno/poshtenska-banka-pridobiva-pib-v-sdelka-za-blizo-1-mlrd-evro-2/206100 LifeZone.bg
Пощенска банка придобива ПИБ в сделка за близо 1 млрд. евро

След евентуалното сливане българското поделение на Eurobank ще се бори за лидерската позиция

 

Поредно и вероятно последно мегасливане на българския банков пазар. Така изглежда обявената покупка на Първа инвестиционна банка от гръцката Eurobank за около 1 млрд. евро или 6.73 евро на акция. След получаването на нужните регулаторни одобрения и финализирането на обединяването българското поделение на Eurobank Пощенска банка ще може да се бори за лидерската позиция на пазара. Пощенска банка сега е четвърта по активи с около 12% дял, но с придобиването на ПИБ и нейните 8% тя ще стане от калибъра на настоящите топ 3.

Чисто механично събирането на данните на двете банки дава 24.6 млрд. евро активи, което я поставя малко пред лидерите ДСК и ОББ, но типично при подобни сделки има известен отлив на клиенти, отписване на активи и други счетоводни операции, които изяждат малко пазарен дял. Сделката е за 650 млн. евро за 65% от капитала на ПИБ, притежавани от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, но след това Eurobank ще отправи и задължително търгово предложение за изкупуване на дела на останалите акционери по минимум същата цена. За целта Eurobank ще ползва наличен ресурс, но предвижда и увеличение на капитала със 750 млн. евро. Финално цената ще зависи още натрупваща се такса след 30 юни 2027 г. до финализирането, както и от постъпленията от продажба на два имота, ако надвишават балансовата стойност. По информация на "Капитал" основният от тях е теренът на "Кремиковци".

Това вещае и малко променена динамика на пазара по няколко линии. От една страна, от бизнеса излиза най-големият играч с местна собственост, което неминуемо оставя поле за останалите със сходен профил. От друга, поле за нови големи сделки практически не остава, тъй като вече има четири големи чуждестранни групи, които сумарно държат над ¾ от пазара.

Консолидацията на пазара има и двояко значение - от една страна, конкуренцията намалява, но от друга, големите играчи, част от международни групи, могат да са по-ефективни чрез икономиите от мащаба и имат повече стимули да инвестират в нововъведения.

За сектора като цяло новината е по-скоро добра. Реално ПИБ освен най-голяма банка с местен капитал е и единствената системна такава. Тя през годините на няколко пъти се превръщаше в проблем за цялата система, като се налагаше да бъде подпомагана ликвидно. Често е обвинявана за практиките си да финансира в значителни мащаби и бизнеси, свързани с мажоритарните си собственици - Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, като сега ще е любопитно какво ще е решението за този тип експозиции. При всяко положение заместването ѝ от голям чужд играч премахва репутационния риск, свързан с тях.

Цената по сделката е съвсем близо до рекордните 1.015 млрд. евро, платени от KBC, за да придобие Райфайзенбанк (България) през 2022 г. Тогава обаче сделката беше обявена при 1.64 пъти капитала, докато сега покупката на ПИБ става при около 1 път счетоводната стойност. Това все пак е доста над борсовата оценка на българската банка в последните години, като чак в последните два месеца акциите й поскъпнаха съществено и се доближиха до милиард евро. От лятото насам котировките почти са се удвоили, а само в рамките на търговската сесия на 17 ноември акциите скачат със 17% до 6.20 евро при необичайно голям оборот от 1.35 млн. евро.

В последните седмици косвените индикатори, че предстои сделка и че Минев и Мутафчиев се подготвят за излизане, изобилстваха. През септември беше обявено, че двамата продават банката си в Северна Македония. Освен това беше финализирана и бонусната схема, чрез която трима дългогодишни мениджъри на ПИБ получиха щедри бонуси.

По информация на "Капитал" сделката ще включва и съпътстващия финансов бизнес на Минев и Мутафчиев - посредника "Първа финансова брокерска къща" и управляващото дружество "ПФБК асет мениджмънт". На по-ранен етап към ПИБ интерес са проявили и Unicredit, а почти преди финала - и Erste Bank.

Четвъртият банков великан

В последните няколко години българската банкова система се доминираше от три гиганта със сходен пазарен дял от по 19-20% - ДСК (OTP Group), ОББ (KBC Group) и Уникредит Булбанк (Unicredit). Досега Пощенска банка беше четвърта, но на солидна дистанция. С покупката и бъдещото сливане с петата ПИБ тя се изравнява с конкурентите си, като механично сумирано по активи дори ги изпреварва леко. Тази преднина обаче е прекалено малка и в близките тримесечия може да се промени.

Пощенска банка се изкачва и по почти всички сегменти влиза в топ 3. Сумарно фирмените депозити на двете банки са 5.5 млрд. евро, което би отредило второ място сред Уникредит Булбанк, а при фирмените кредити те почти се изравняват на 6.8 млрд. евро. По депозити от гражданите обединената банка достига 12.6 млрд. евро и също се нарежда втора след ДСК. При жилищните заеми би се изкачила до 4.5 млрд. евро и ще е трета на малка дистанция от ОББ, а при потребителските би затвърдила втората си позиция с 3.9 млрд. евро.

Трудно е да се прогнозира как тази нова ситуация на върха ще се отрази на сектора. Не е изключено и въпреки намаляването на броя на банките конкуренцията да се изостри, тъй като типично международните групи целят да са на всички пазари в топ 3. Макар това да не е някакъв закон, а по-скоро маркетингов и репутационан трик, изпадането на Уникредит до номер четири може да е стимул за по-агресивна стратегия.

Иначе вече след финализирането на пазара ще останат само 15 банки и 6 клона на чужди институции. Четирите големи ще държат около 76%, а всички останали ще се борят за останалата четвъртинка. Мястото в челната петорка се очаква да бъде заето от новата най-голяма банка с местен капитал - Централна кооперативна банка.

От пореден опит

Това далеч не е първата процедура за продажба на ПИБ, като най-ранните датират от началото на века. Още в далечната 2001 г. има интерес от гръцката Piraeus, която тогава има клон в България и впоследствие пристъпва към придобиване на по-малка банка. По-късно в навечерието на Световната финансова криза Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са пред сделка с National Bank of Greece, която тогава притежава ОББ, но тя се разпада отново в последния миг. Досега неизменно до сделка не се стигаше тъй като очакванията на продавачите не се срещаха с това, което купувачите бяха готови да платят. Последно през 2024 г. имаше процедура, която беше стигнала близо до финал.

По-рано през 2017 г., малко след като премина стрес-тестовете на БНБ с доста забележки, ПИБ дори публично оповести, че е наела Citigroup Global Markets Limited за консултант, който да ѝ помогне с "привличане на ключов инвеститор, стратегическо партньорство и/или консолидация и увеличение на капитала". От това също нищо не последва.

През 2020 г., за да бъдат изпълнени препоръките за рекапитализиране от ЕЦБ след проведените от нея преглед на качеството на активите и стрес тест, ПИБ трябваше да набере 200 млн. лв. свеж капитал. Тогава по неофициална информация на "Капитал" също са водени разговори с една от вече присъстващите на пазара банкови групи да я купи, но разминаването в оценките е било в порядъци. Така ПИБ пристъпи към увеличение на капитала на борсата, но при липсата на пазарен интерес при обявената цена 5 лв. за акция (около два пъти над борсовата тогава) голямата част от сумата беше осигурена от държавната ББР, която придоби 18.35% дял, а единственият друг нов инвеститор, включил се в увеличението, беше Valea Foundation на чешкия милиардер Карел Комарек (7.87%). Така благодарение на финансирането на надпазарни нива Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев останаха всеки с по 31.36% и съвместно запазиха абсолютния си контрол. Според съобщението ББР е дала предварително неотменимо съгласие да продаде своя дял пр търговото предложение.

В последните месеци двамата поетапно изкупиха дела на Valea, а донякъде парадоксално ББР ще се окаже сред големите печеливши. Нейният пакет от 27 350 000 акции при цена 6.6 евро на акция струва малко над 180 млн. евро, което при очакваното търгово предложение след сделката би и донесло около 110 млн. евро спрямо цената на придобиване преди шест години.

Първа инвестиционна банка е създадена през 1993 г., като още от основаването си тя е контролирана от настоящите ѝ основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Двамата се познават от дилинг отдела на държавната банка "Биохим", където са работили в периода 1986-1990 г. В началото на промените напускат и основават Първа финансова брокерска къща. Тя е един от сателитите на Първа частна банка, която през 1996 г. колабира насред мащабната банкова криза в страната.

ПИБ преминава труса благодарение на капитал от ЕБВР (която придобива 20%) и базирания във Виена фонд European Privatization & Investment Corporation - EPIC (39%), а Минев и Мутафчиев остават с миноритарен дял. По това време те излизат от оперативното й ръководство, но не заради реална смяна на контрола от новите акционери, а тъй като са непригодни по новия Закон за банките, понеже са заемали ръководни длъжности във фалирала банка - Агробизнесбанк. През 2003 г. двамата изкупуват дела на EPIC и се връщат като мажоритарни акционери, през 2005 г. и ЕБВР излиза, а през 2007 г. банката е листвана на борсата и набира тогава рекордните за българския капиталов пазар 107 млн. лв.

При успешно финализиране това ще е петото и най-голямото досега сливане за управляваната от Петя Димитрова Пощенска банка Фотограф : Георги Кожухаров Източник: Дневник

Най-придобиващата банка

Пощенска банка вече има дългогодишна и устойчива традиция да расте чрез покупки, която започва още с ДЗИ банк (бивша Росексимбанк) през 2007 г. В последствие тя, самата дъщерна на базираната в Атина Eurobank, се озова като купувач от първа инстанция за поделенията на гръцките банки, ударени от дълговата криза в страната и напускащи регионални пазари. През 2015-2016 тя придоби клона Alpha Bank в София. Официалната цена не беше обявена, като през лятото на 2015 г. гръцки медии и Reuters писаха, че става дума за символичната сума от 1 евро.

През февруари 2016 г. пък стана ясно, че Пощенска банка ще вдигне капитала си с 55 млн. евро, така, че да може да отговори на регулаторните изисквания, след като поеме активите на Alpha Bank в България.

Две години по-късно, през ноември 2018 г., дъщерната институция на Eurobank Ergasias обяви придобиването на още една банка с гръцки капитали в страната - Пиреос. Това сложи край на своеобразната консолидация на финансови институции с гръцки собственици на местния пазар. Тогава платената сума беше 75 млн. евро, а сделката беше окончателно финализирана през лятото на 2019 г. Последното придобиване през 2023 г. беше на специализирания в потребителско кредитиране клон на BNP Paribas Personal Finance.

Така покупката на ПИБ се оказва петата и най-голяма досега хапка за поглъщане. Анализ на Jefferies, цитиран в гръцки медии, определя сделката като позитивна за Eurobank, като очакванията са тя да допринесе за рентабилността на гръцката банка. По техни оценки транзакцията ще глътне около 130 базисни пункта от капиталовата адекватност на гръцката група и нейния базов капитал от първи ред (CET1) ще падне до 13%.

Очакванията са бизнесът на ПИБ да увеличи печалбата на групата Eurobank с около 190 млн. евро след като всички синергии от сливането се материализират. Самият ефект от синергиите се оценява на 70 млн. евро като очакванията са те да се реализират до 2029 г.

Сделката подлежи на одобрение от ЕЦБ, както и на такова от българската Комисия за защита на конкуренцията. За прехвърлянето на небанковите дружества пък е нужно съгласието на Комисията за финансов надзор. Финализирането се очаква в първата половина на 2027 г. а юридическото сливане с Пощенска банка да е в края на годината. Междувременно самата Eurobank стартира ускорена процедура по набиране на капитал, като за целта има свикано общо събрание на 9 декември. Най-големият акционер Fairfax с около 33% дял е дал одобрение, като не е изключено и да се реши увеличението да е с частно пласиране, като отпаднат правата на всеки акционер да запише пропорционално дял, пишат гръцки медии.

Източник: capital.bg

 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.