Още при старта на „Хелс Китчън 7“ тръгнаха залози кой ще е победител, а като най-големи се оценяваха шансовете на Тоби и Мартин Методиев. В крайна сметка двамата стигнаха до финалния етап в надпреварата, като красивата бургазлийка завърши на трето място, а колегата й от Варна получи от шеф Виктор Ангелов лелеяния чек за 100 000 лева.
- Тоби, станахте бронзов медалист в седмия сезон на „Хелс Китчън“. Съжалявате ли, че не спечелихте формата?
- Съжалявам, че не спечелих, но в крайна сметка паричната награда но е най-важното, Успех е дори само това, че участвах в „Хелс Китчън", имайки предвид големия брой желаещи да влязат във формата. Щастлива съм, че се класирах на трето място и със сигурност преживяното в Кухнята на ада ще остане много хубав спомен в живота ми. Хем дадох пример на дъщеря си Елия, хем сбъднах мечтата си да бъда част от най-великото кулинарно риалити.
- С какво сте променена след участието ви в „Хелс Китчън"?
- Влязох в „Хелс Китчън" с много съмнения в себе си, не бях никак. уверена. Това е и причината толкова много години да се колебая дали да се запиша за участие. Радвам се, че в крайна сметка се осмелих. В предаването издържах три месеца в пълна изолация от външния свят. Правейки си равносметката сега, мога да кажа, че много нови знания усвоих в Кухнята на ада, но се надявам и някои от конкурентите ми да са научили нещо от мен. Вече мога да вървя с малко по-високо вдигната глава и да вярвам повече в мен самата.
- Мнението ви за победителя Мартин и сребърния медалист Ивайло?
- И Мартин, и Ивайло ми бяха жестока конкуренция. На финала готвих за отбора на Марто и се надявах да спечелим. Дадох всичко от себе си.
- Ако вие бяхте спечелили 100-те бона, в какво щяхте да ги инвестират?
- Веднага щях да ги наместя. Щяха да отидат за кулинарната ми академия – искам да уча децата, които са бъдещето ни. Сигурна съм, че ако побутнеш подрастващите и им вдъхнеш увереност, те ще намерят своето призвание
- Един от другите участници в седмия сезон на „Хелс Китчън” – Владов, се влюби във вас. В момента в какви отношения сте?
- След края на формата помолих Владов да се видим и да поговорим. Обясних му, че за мен е приятел и нищо повече, че искам да останем в добри колегиални отношения. Харесвам го като човек, но не мога да предложа друго освен искреното си приятелство. Разговаряйки на 4 очи, уж се изяснихме, но и впоследствие той продължи да ме търси настоятелно. Тогава реших да прекратя всякакви контакти с него – за да му е по-лесно да ме забрави и да продължи живота си. Надявам се да намери жена, с която да се обичат взаимно, да се ценят и да са щастливи. Той е добър човек и заслужава да е щастлив.
- Какви са професионалните ви ангажименти след края на „Хелс Китчън"?
- Времето и вниманието ми са насочени към създаването на детската кулинарна академия – моя отколешна мечта. Имам и други планове, които искам да реализирам. Получих предложение да съм шеф готвач в ресторант, но в момента не ми се ще да прекарвам по 13-14 ч. в кухнята на заведение. Кулинарният ми опит е много богат. Минала съм през миячното и заготовките и стигнах до сушеф – заместник-главенготвач. На този етап целите ми са други.
- Какво друго сте работили през живота си?
- Родителите ми са ресторантьори, но никога не съм лежала на ръцете им. От малка възпитана на труд. На 15 години продавах сладолед на плажа в Бургас. След това станах студент в София, но междувременно забременях с Елия и заминах да живея в Полша, където останах2 години. Връщайки се в България, завърших висшето си образование но бях леко неориентирана какво точно искам да работя. Тъй като майка ми е фризьорка, изкарах курс по коафьорство и поставяне на мигли. Година и половина-две работи в салон за красота, но усетих, че това не е моето призвание.
Записах се тогава да уча в кулинарна академия, като същевременно започнах и работа в кухнята. Там се запознах с главен готвач, който ми помогна изключително много да се развия в професията.
- Вторият мъж на майка ви е ресторантьор, както и биологичният ви баща Димо. На колко години сте били, когато родителите ви са се разделили?
- Моите родителите са се разделили, когато съм била едва на 2 годинки. След това мама заживяла с приятеля си, който ме отгледа. Той винаги е бил до мен – както за съвети, така и за всякакъв вид помощ. Човек за пример е. Благодарна съм му, винаги съм му казвала татко. Биологичният ми баща с години не ме търсеше.
- Кога се затоплиха отношенията ви с биологичния ви баща?
- Мама никога не е крила от мен кой е той. Странно, беше, че всички живеехме в Бургас, но родният ми баща не ме търсеше, не се засичахме и ние дълги години нямахме абсолютно никакви отношения. На 16-ия ми рожден ден бяхме с мама в заведение в Бургас, когато ми звънна непознат телефонен номер. Вдигнах и мъжки глас ми честити празника. Каза ми името си, но отвърнах, че не се сещам кой е. тогава той поясни: „Баща ти се обажда“. Първоначално не можех да асимилирам думите му- предложи ми да се видим, за да се запознаем. На срещата ни каза, че съжалява, задето не ме е търсил, а аз му простих. Винаги давам втори шанс на хората, но не и трети. Няколко години поддържахме контакт с биологичния ми баща, след което отново прекратихме отношенията си. Сега отново не си общуваме. Надявам се да е добре, да е щастлив, да е жив и здрав.
- Имате природени брат и сестри...
- Да. От страна на биологичния ми баща имам сестра и брат, с които не сме в добри отношения. Със сестра ми не се разбираме никак. От мама и от приятеля й – тате, имам друга сестра, с която сме си много близки. Тя живее в Италия.
- Има ли мъж до вас в момента?
- Няма мъж в живота ми, но въпреки това съм щастлив човек, защото хобито ми е професия и имам уникална дъщеря Елия, с която много се гордея. Разбира се, искам да намеря подходящия за мен човек, с когото да си споделям и хубавите, и тъжните моменти. Засега в семейството ми сме си само двете с Елия.
- Бащата на Елия е футболистът Милен Гамаков. Разбирате ли се с него?
- С него се разделихме, когато Елия беше на 2. Около 4 години той изобщо не търсеше детето и отношенията ни не бяха никак хубави. Когато дъщеря ни стана на 6, реши да поговорим. Бях скептична дали има смисъл, но всеки човек заслужава втори шанс. Оттогава Елия поддържа контакт с баща си.
- Казвате, че не сте в добри отношения с природената си сестра по бащина линия. Връзката й с Милен ли е причината?
- Да, това е причината. Не съм наясно дали и в момента имат някакви отношения, но това и изобщо не ме интересува. Те си знаят най-добре.
- След раздялата ви с Милен сте започнали връзка с приятеля му и негов съотборник Симеон Славчев. В момента в какви отношения сте с него?
- Нямаме никакъв контакт. Пътищата ни се разделиха, отношенията ни са приключили. Симеон си има семейство и се надявам да е щастлив. Не тая лоши чувства към него, дори напротив – страшно съм му благодарна. Именно той беше човекът, който ми помогна най-много след раздялата ми с бащата на Елия.
Беше разделен със съпругата си Сара доста преди да имаме каквито и да било отношения. С него първо бяхме приятели и в един момент се влюбихме.
- На колко години си направихте първите корекции по тялото и защо?
- Първо си сложих силикон. Направих това по медицински причини. След като родих дъщеря си, я кърмих само 20 дни. Получих възпаление и изпаднах в състояние, подобно на кома. Бях много, ама много зле. Наложи се да ми спрат кърмата и да ми вливат 6 различни антибиотика. Възстановяването беше дълго. В един момент почувствах, че гърдите ми са превърнали в мой комплекс. Тогава взех решението за силикона, за което не съжалявам. Слагала съм си и филър в устните, но се разгради бързо заради липсата на хиалурон в организма ми.
- Някога имали ли сте проблеми с килограмите?
- Като тийнейджърка 6ях пухкава. Обичах да ям сладко, което и до днес е най-голямото ми изкушение. По време на бременността ми напълнях с 13 кг. Не са много, но за моя ръст от 157 сантиметра бяха видими. Беше ми изключително трудно да ги сваля. Опитвах се да спазвам диети, но не се получаваше. За 5-6 месеца се отървах от тях със здравословно хранене. В момента тежа около 45 кг. надявам се да си имам още едно дете и отново да понапълнея (смее се).
- Вярно ли е, че рожденото ви име е Тодорка?
- Не, няма никаква истина в това. Тоби съм си по рождение и съм чиста българка. Като дете не харесвах името си. Когато се запознавах с нови хора, винаги ме питаха защо се казвам така, дали не съм чужденка и т.н. в един момент това ми стана досадно. Днес обаче определено се радвам, че навремето са ме кръстили Тоби. Природената ми сестра от мама и тате – човекът, който ме е отгледал и възпитал като роден баща, също е с нестандартно име. Тя е Тимея.
Източник: Уикенд
