Допреди петнайсетина години Кръстю Вапцаров минаваше за една от най-големите ни телевизионни звезди. Днес, уви не е така. И то не защото Къци е загубил качествата си, а защото вече не води никакви предавания.
Сега 62-годишният възпитаник на НАТФИЗ си има други занимания и сме благодарни на Нова, че ни напомни за него - от време на време го връща на екран като участник в риалити проекти. От 2012-а насам той мина през всички хитови формати на частната телевизия („ВИП Брадър“, „Маскираният певец“ и др.), а в някои се подвизаваше и по няколко пъти.
Поводът за интервюто с легендарния шоумен точно в този момент е режисьорският му дебют в голямото кино. На 7 ноември тръгна филмът на Къци „Добри родители”, в който няма нито един отрицателен герой.
- Къци, на 7 ноември тръгна филмът „Добри родители”, който е ваш режисьорски дебют в киното. Колко време ви отне направата му?
- 5 години. Идеята за филма се роди през 2020-а. Споделих я с моя приятел и колега продуцент Ники Мутафчиев, който много я хареса. Кандидатствахме в НФЦ и спечелихме първо място. След това направих професионален кастинг, който ми отне доста време. Исках да намеря подходящата актриса, която да носи вярната емоция – според мен решаваща за кинотворбата. Целият филм е на норвежки и това допълнително затрудняваше избора ми на жена артист. Накрая се спрях на Лина Златева. Тя е героинята София в „Добри родители“ и буквално изнася филма. Снимките продължиха месец. След това ни беше необходима около година, за да направим музиката със сина ми Асен Вапцаров. Като добавим и още една година за монтажа, ето как станаха 5 години:
- Защо решихте режисьорският ви дебют да бъде филм за майка в развод, която се изправя срещу системата и се бори за децата си?
- Темата за родителството е залегнала във филма. Вселената много добре се намеси в творческия ми процес. В сюжета има триъгълник - баща и майка в развод И социални служби. Нямам антагонисти. Концепцията ми като режисьор беше да няма отрицателен герой в „Добри родители". И трите страни - майката, бащата и социалните служби, са добронамерени и всяка от тях иска да направи най-доброто за децата, които са центърът на филма. В живота почти никога няма само лоши и само добри герои. Всичко е въпрос на гледна точка, всеки по най-различен начин дава най-доброто за децата си. Във филма засягам и темата за родовата карма, за това, което наследяват децата от родителите си.
- Казвате, че Вселената се е намесила в творческия ви процес…
- След като споделих пред няколко души сценария за филма „Добри родители", се оказа, че и те са израснали без бащи. Главната ми героиня София е изоставено дете. В образа влиза актрисата Лина Златева, която също е расла без баща. Когато предложих на Август Попов ролята на таткото, с изненада разбрах, че и при него случаят е същият. „А, моята история! Изоставен съм от баща си и никога не съм го виждал. Когато станах известен покрай „Ку-ку“, на едно от големите турнета дойде да ме търси, но помолих охраната да го отпрати, защото не познавам този човек и нямам връзка с него", възкликна той.
- През 5-те години, в които работихте по филма „Добри родители", другите ви ангажименти на заден план ли останаха?
- Не. Занимавах се и с други неща през тези 5 години. Аз съм като шило в торба. Не мога да стоя мирен, непрекъснато правя нещо и не се спирам - като се започне от битовите задачи и се стигне до творческите. През тази петилетка писах и няколко нови сценария, с които кандидатствах в НФЦ, създадох роман, а е готова и книгата ми с разкази - много готини и лични. Написах и пиеса, която в момента предлагам на театрите. Освен това през тези 5 години участвах и в шест телевизионни формата.
- Иска ли ви се пак да имате собствено телевизионно предаване?
- Да, разбира се. Много години съм предлагал готини идеи за телевизионни предавания, които са образователни и с шоу елемент. Приятел, програмен директор, чието име няма да спомена, ми каза ясно и точно: „Общо взето много добре те разбирам, но ефирът е зает. Имаме си хора, с които си работим".
- Бихте ли участвали отново в конкурса за генерален директор на БНТ?
- С удоволствие бих участвал в конкурса за генерален директор на БНТ, въпреки че го смятам за кауза пердута. Според мен ръководителят на обществената телевизия се поставя на поста от политическите сили и трябва да им бъде удобен. Сигурен съм, че в даден момент изпълнява политически указания. При мен това няма как да се случи
- Ако все пак ви изберат да управлявате БНТ...
- Имам идеи за това как да направя готина телевизия. Дори когато съм гост в предавания, мисля как те да станат по-добре, какви са по-вълнуващите теми, как да се държат водещите... Отивайки в студиото, започвам да режисирам коя камера от кой ъгъл да заснема. Ако съм генерален директор на БНТ, ще направя супер интересни и полезни предавания, каквито в момента липсват в ефира.
- Как е съпругата ви?
- Съпругата ми винаги ми е помагала във всичко, което съм правил. 10 години имахме частна детска градина и тя беше най-добрата учителка. В „Риск печели, риск, губи” пък пишеше кръстословиците, измисляше игри и организираше турнетата из страната. Тя е много четящ човек – чете по 7-8 книги на месец. Винаги, когато пиша нещо, се допитвам до нея.
- Какви са интересите на тримата ви синове?
- Големият - Асен, е в Щатите, където си работи успешно. Завърши филмова музика в Бостън. Има 5-6 филма, чиито мелодии са негово дело. Зрителите ще могат да се насладят и на отличната му работа в „Добри родители". Вторият син - Александър, е в Германия. Скоро ще завърши магистърска програма за изкуствения интелект. Третият син - Йоан, учи в Музикалното училище. Другата пролет ще е абитуриент и след това ще кандидатства някъде с пиано.
- Кой е по-строгият родител - вие или съпругата ви?
- Аз, категорично. Някой от нас двамата все пак трябва да бъде лошото ченге вкъщи. Майката обикновено глези и си играе с децата, а бащата е добре да въвежда ред. Норвежецът у дома съм аз. Аз съм този, който държи да има ред, да се храним здравословно, да се ляга и става навреме и т.н.
- Казвали сте, че Слави Трифонов ви дължи две услуги. Търсили ли сте си ги?
- Нямам идея да търся нещо от Слави Трифонов, въпреки че съм му правил някакви услуги през годините. Да е жив и здрав!
- Таите ли лоши чувства. към Трифонов, заради когото навремето изгубихте ефира си в Би Ти Ви?
- Имам си философия в живота, която смятам, че е много правилна. Тя гласи, че дори и само към един човек да таиш някакви отрицателни мисли и емоции, Господ или Вселената няма да гледат на теб с добро око. Стратегията ми е винаги да излъчвам. позитивна вибрация, за да ти се отговаря със същото. Излъчваш ли доброта, привличаш добро. Към никого нямам лоши чувства и го казвам не от куртоазия или за да се правя на много добричък. Простил съм се с хора, към които съм таял обида. Преспя ли, сутрин се събуждам усмихнат, без помен от лошото. Все съм с положителна нагласа.
- Тази година доволен ли сте от реколтата от зеленчуковата ви градина и от меда, произведен от пчелните ви кошери в гръцкия ви имот?
- Имам си малка градина и няколко плодни дръвчета – кайсии, череши, ябълки и смокини. В някои години природата дава добра реколта, друг път - не. Не слагам никакви торове и препарати. Много е приятно, когато откъснеш домат, който ти си произвел, и знаеш, че е без никаква химия. В момента пчелните ми кошери са 4. Медът е основно за лична употреба, но често подарявам и на приятели
- Колко домашни любимци имате?
- В момента вкъщи имаме3 котки и общо взето, във всяка стая живее по една. Две са взети от улицата. Третият котарак е аристократ, персиец, голям тежкар. Любимото ми коте го прибрах от улицата в Гърция. То толкова много ме обича, че не се отделя от мен - дори спи в леглото ми. Енергийно котките дават много положителна вибрация на хората и чистят от лоши енергии. Любовта им е безрезервна. Последното ни куче беше немска овчарка. Беше на 3 години, когато или избяга, или ни го откраднаха. Гълъбите ни още преди години си заминаха.
- Каква е съдбата на терена ви в Южния парк?
- Така си стои, нищо не се случва. Вече 20 години си плащаме данъците и очакваме общината да реши. За мен е било генерална грешка да се дават там имоти. Трябвало да се направят отдавна заменки и нещата да се уредят. Очаквам новият кмет Васил Терзиев да разреши този казус.
- Навремето сте били любител на високите скорости и бързите коли. Някога бил ли е застрашаван животът ви на пътното платно?
- Не, не съм имал такива стресови ситуации. Бързите коли ми бяха тръпка, но винаги съм шофирал внимателно. Като ученик исках да ставам автомобилен състезател и обичах да карам рязко и скоростно. Чел съм специализирана литература и съм се обучавал в тънкостите на шофирането на спортни коли. Сега вече дори се движа под определената със знаци скорост. Имам книжка от 1980 г. и съм преживял около 4-5 катастрофи, но нито една не е била по моя вина.
- Тежки ли бяха катастрофите ви?
- Веднъж пиян шофьор се блъсна в моята кола, друг път бях засечен от водач на МПС, който направи непозволен обратен завой. Случвало се е да ме удари и автомобил, излизащ от забранена улица и отнемащ предимството ми. Преди време пък минах на зелено с мотора и се блъснах в кола, която преминаваше кръстовището с бясна скорост. Водачът й беше пренебрегнал червения светофар.
- Някога влизали ли сте в болница?
- Като студент във ВИТИЗ бях редовен абонат на „Пирогов”. Два пъти съм си чупил крака на репетиции и д-р Петров ме гипсира. Веднъж си спуках и реброто, когато се блъснах в една колона на сцената. По онова време заради сакатлъците ми често се шегувах, че имам мощен мотор и слабо купе. След катастрофата с мотора, за която вече споменах, бях със счупена ключица и 6 спукани ребра. Един месец лежах по гръб вкъщи и изпитвах болка дори когато се усмихвах.
- От колко години не пиете алкохол?
- От 20. Просто реших и спрях консумацията на спиртни напитки. Като ученик ходех по купони с връстниците ми и се правехме на мъже – съревновавахме се кой ще изпие повече. Адска глупост, която не препоръчвам на никого. Борбата с алкохола никой не я е спечелил – битката е кауза пердута. Няма да изброявам приятелите и познатите, които си отидоха от този ужасяващ порок.
- Храните се здравословно, нали?
- 19 години съм бил без месо – в различни периоди на живота си. Като студент във ВИТИЗ се повлиях от известния български йога Венцислав Евтимов и книгата му с практики. Тогава 1 година не бях ял никакво месо. След това започнах да си хапвам само чисти мръвки – без салами, кренвирши и други подобни колбаси. Минал съм през различни опити със себе си. Следвал съм хранене по зоната и мисля, че това е най-
истинската стратегия. Поне при мен работи безотказно. При нея основното е балансът при храненето. Напоследък спазвам стратегията на живата храна и суровоядството. Гледам и да са изминали минимум 12 часа от вечерното ядене до закуската.
Източник: Уикенд
