Макар Щурец №1 Кирил Маричков да не доживя да навърши 80, благодарение на негови колеги планираният за рождения му ден мегаспектакъл, все пак се състоя в НДК, но не в чест на легендарния музикант, а в негова памет. 73-годишният клавирист на „Щурците“ Валди Тотев също пя и свири на концерта. Той става пряк свидетел на инцидента, при който издъхна рокаджията.
Валди отбелязва: „Една позната сподели, че Кирчо и бил казал: „На 30 октомври мен може да ме няма, но концерт ще има. След като се случи нещастието, решихме близките му да имат последната дума за спектакъла. Роднините му решиха да не се отменя и ни благословиха да го направим, дори настояха. Концертът беше в негова памет“.
По отношение на мълвата, че средствата от концерта ще бъдат дарени на близките му, Тотев отбелязва, че никой от колегите му не му е казал такова нещо.
Организацията на концерта за Кирил Маричков била в ръцете на Дони и Славчо
Николов. Ако е решено да бъдат дарени средствата, лично той няма нищо против. Убеден е, че и занапред ще има много инициативи, посветени на Кирчо.
По време на инцидента, Тотев бил с гръб към Маричков сцената. Чул изтрополяване
зад него, обърнал глава и видял последните му две-три ускорени крачки, преди да падне. Той буквално прелетял над 4-те стъпала, по които се били качили. От височината, от която паднал и със засилката, с която го направил, предположил, че може да е издъхнал на място. Оказало се, че е още жив. Дошла линейка, в която Маричков издъхнал на път за болницата. След като с колегите обсъдили кой от тях какво е видял, решили, че е получил инсулт или инфаркт, за да падне така необяснимо от сцената.
Тотев припомня, че през април „Фондацията” имали концерт в САЩ. Маричков паднал лошо в центъра на София и се наложило да му оперират гръбначния стълб… Затова се наложило другите членове на групата да направят останалите концерти без него.
Имало вариант той да го замести, но накрая се решило да не пътува до САЩ, защото оставали малко участия
Не отменили обаче концерта в с. Селановци след падането на Маричков от сцената. Решили, че тези около 2000 души на площада заслужават концертът да се състои и допълва, че са правили това много пъти. Често замествал всички от „Фондацията“, с изключение на Венко Поромански.
Единственият им проблем бил, че Дони, който е басист и левичар, трябвало да свири с китарата на Кирчо, който е десняк. Правил го е, справял се е и затова решили концертът в Селановци да не се отменя, но им звъннали, че Маричков е издъхнал в линейката на път към болницата. След тази черна вест всички посърнали, били в шок, а участието, разбира се, отпаднало.
Преди трагедията с Маричков в кметството на с. Селановци обсъждали концерта на 30 октомври в зала 1 на НДК. Той щял да бъде със симфоничен оркестър от Пловдивската опера. Тотев не бил участвал в оркестрирането на песните. Затова по време на репетицията трябвало да се види дали нещо не се бие с оркестрацията.
Почти половин век – 48 години, са били близки с Маричков. Спомня си, че Пеци Гюзелев го поканил в „Щурците”. Уволнил се от казармата на 13 октомври и вечерта празнувал в апартамента на родителите му рождения ден на брат му. Разбрал, че Кирил е оставил нотите за песните на „Щурците”, които трябвало да пее. Песни, които преди Ботьо Панов е изпълнявал. На 14 октомври се навършили 48 години от първата му репетиция с „Щурците” и срещата му с Маричков.
Приятелството им станало постепенно. В началото имали просто служебни отношения. Трудно му е да прецени в кой точно момент се случило.
„Кирчо беше много ерудирана личност, направо енциклопедична, и разговорите с него бяха безкрайно интересни. Можеше да се говори часове наред с него на най-различни теми“, спомня си Тотев.
Макар Маричков да бил основният и безспорен авторитет в групата, който движел 90% от нещата в „Щурците“, в един момент усетил, че многобройните задължения започват да му тежат. Разпределили задачите помежду си, той се занимавал с рекламата, фотографиите и отпечатването. Седял до последно в печатницата, за да не стане грешка заради каквато преди време заминали 3000 плаката с много хубави снимки. Маричков обаче бил такъв, че продължавал да се товари. Искал да проверява проверката. Имал дори момент, в който сънувал, че двамата с него се бият с юмруци, събудил се обаче и затова не видял кой е победил.
Дори по времето на соца в един момент „Щурците стигнали дотам, че не можели да им кажат, че не могат да пишат песни. Започнали да ги прецакват като им спирали парчетата или пък искали да променят текстовете, което било безумие, с което отказвали да се съгласят. През 1987 г. трябвало да запишат песента, която направили по стихотворението „Тайна връзка“ на Таньо Клисуров, но не станало.
Главният цензор Петър Караангов бил задраскал с две черти думата „любят“ и отгоре върху нея написал „те бързат“. „Значи в България хората не се любят, а бързат“, коментира Тотев.
Определя Маричков като безкомпромисен лидер, притежаващ огромна работоспособност, инат и воля нещата да се случват както трябва, винаги да дават най-доброто, на което са способни. Именно тези му качества помогнали на „Щурците“ и на групите след тях. Другото, което успял да промени, е да започне да им се плаща съобразно приходите от участия. По онова време правели по 60 концерта за месечна заплата между 165 и 195 лева. Маричков получавал бруто хонорар 45 лева, а останалите – по 35, от които се отчислявали 2% творчески фонд за Съюза на композиторите, проценти за ергенски данък и данък общ доход.
За всички било голяма изненада, когато на студентския празник през 1987 г. Маричков ядосано казал: Вие като не знаете как по друг начин да си изкарвате парите, аз знам! Край! Взел си китарата и си тръгнал. Останалите седели, мълчали и премигвали. Били като ударени с мокър парцал по главата. Добре, че не поискали неустойка от „Щурците“ за оставащите балове, за които вече били поели ангажимент. Никога след това не обсъждали решението на Маричков да обяви края на „Щурците“.
Малко след това съпругата на Тотев също остава без работа, а двете им деца били ученици. С трима негови колеги направили група и отишли да изкарват хляба си в Норвегия. Били там от 1 юли 1988 до 1 януари 1989 г. Там направили най-голямото пестене в живота им. Позволил си да си купи една бира в края на втория месец от пребиваването му зад граница и я пил два дни. Заплащането било много мизерно, работил и по корабите, където плащали малко по-добре. Успял да спести 12 000 марки, с които си купил музикално оборудване и разни други неща, за да може да работи сам.
След това работил дълго време по пиано барове. Имал и няколко трудни години, но лека-полека нещата потръгнали.
С Маричков никога не са били скарани, виждали се по различни поводи, били и на митингите на СДС из страната. През 1987 г. за 30-годишнината на „Щурците“ направили 8 концерта. Следващата година имали турне из България с 20 концерта. Често бил и гост на „Фондацията“.
Пианото му реликва от 1908 г. е при сина му в апартамента им в София, който му прехвърлил с бившата му съпруга. Бил голям зор, докато го качат на 8-ия етаж. Все се надява, че някое внуче ще прояви мерак да свири не него. Навремето Емил Димитров много настоявал да го купи, но Тотев не му го дал.
Източник: Уикенд
