Българката Габриела Кирова се превърна в център на внимание на редица влиятелни чужди медии с усилията си да подобри имиджа на България по света. Участвайки в многобройни благотворителни инициативи, нашата сънародничка от години провежда множество срещи с представители на световния политически и бизнес елит, а заради приноса си към хуманитарни каузи е приета и от папа Франциск.
Габриела Кирова е родом от Перник, но житейският й път я отвежда в Лондон. Високо образована, мотивирана и възпитана в духа на традиционно патриархално българско семейство, тя е съосновател на организация, чиято основна цел е да създаде възможности за равно участие на жените в политиката. Но Габриела определя като своя най- важна мисия промяната на масовата представа за България по света.
„Ние сме народ с изключително древна история, по нашите земи се е зародила първата европейска цивилизация, българският принос за създаването на свещената кирилица е огромен, днешните българи са хора с много висока обща култура” казва Габриела Кирова и продължава „Мисля , че ние, като народ заслужаваме по–добра съдба. Имаме всичко. Плодородна земя , прекрасна природа и климат, добри и образовани граждани. Просто трябва да представим това, което притежаваме по подобаващ начин навън. Не само ние да знаем много за света, но и светът да узнае много за България, като дестинация , в която е добре да се инвестира и като страна, която може да има своето достойно място на геополитическата карта.”
Затрупани от ежедневните политически скандали в последните години , публичното ни пространство е пропуснало факта, че за тази скромна, но упорита българка публикуват статии американски медийни гиганти като The Аmerican reporter, New Work Weekly и Losangeleswire. Те я описват като граждански активист за правата на жените, филантроп и човек, борещ се за по-добро бъдеще на родината си.
Заглавието на The Аmerican reporter е повече от впечатляващо - „Габриела Кирова, която вдъхновя промяната в България и извън нея”. На въпроса как си обяснява тази известност в Европа и САЩ, тя отговаря: „Аз съм нормална българска жена и майка. Съдбата ми отреди да живея доста дълго време извън България и да създам редица контакти. Страната ми е направила много за мен, иска ми се и аз да направя нещо за нея. Може би Виктор Юго е бил прав, когато е казал, че няма нищо по-силно от идея, чието време е дошло.
Източник: 24chasa.bg
