Когато кажеш „Галена“, не е нужно да добавяш фамилия. Тя е от онези артисти, които не следват тенденции. Галена ги създава с всяка своя поява, независимо дали е на сцената или на екрана, не оставя никого безразличен. Смела, провокативна, талантлива – тя е емблема на модерния фолк, но и пример за артист, който не се страхува да експериментира, да се променя и да вдъхновява.
След броени дни ще я видим и в ново амплоа – като жури в шоуто „България търси талант“, което стартира на 14 септември. Там Галена разкрива различна своя страна от добре познатия й образ досега. В това интервю говорим с нея не само за музика, таланти, сцена и слава, а и за семейството, готвенето, децата, любовта и нещата от живота.
- Помниш ли първия път, когато се качи на сцена? Какво ти мина през ума тогава?
- Всъщност аз имам няколко първи пъти – като дете, после когато започнах да работя с оркестър и настоящата ми кариера. Последният етап стартира на една от големите сцени на „Пайнер“ на Пловдивския панаир. Правеха лятно парти и тогава изпях първата си песен. Скоро ми попадна клип от онази вечер и се позабавлявах много – помня, че диджей Джери беше водещ. На сцената изглеждам доста неориентирана, неубедителна и изплашена. Тогава бях само на 18 години.
- Какво най-много се е променило във фолк музиката от началото на кариерата ти досега?
- Мога да говоря единствено и само за себе си – какво зависи от мен, какво мога да направя аз. Не обичам да анализирам бизнеса и да говоря общо за всички. За себе си знам, че съм станала много по-уверена, знам какво иска публиката, знам какво искам аз, как мога да допринеса
Търся модерното звучене в музиката и по-класните визии. Искам да има разнообразие, да опипвам почвата с любопитство към новото. Когато представям на публиката си различни неща, провокирам първо себе си, а след това и тях.
- Имала ли си момент, в който си мислела да се откажеш от сцената?
- Може би в самото начало ми е минавало през ума, но винаги съм знаела, че искам да се занимавам с това. Човек не трябва да изпуска момента, в който птичето каца на рамото му. Този шанс навярно е веднъж в живота и не бива да се изпуска. Да, бих могла да се занимавам с други неща, но сърцето ме дърпа към музиката. А какво по-хубаво от това да обичаш работата си и да я вършиш с удоволствие?
- А с какво друго би се занимавала, ако не беше певица?
- Обичам модата – под всякакви форми. Не се плаша от работа, мога да кажа, че съм доста работлива, витална и експресивна. С каквото и да се захвана, го правя с удоволствие. В последните години установих, че готвенето много ми се удава. Докато готвя, успявам да се изключа от всичко, да забравя за проблемите. Фокусирам се в процеса, без да го усещам като задължение, а като удоволствие. Така си почивам. Още повече удовлетворение получавам, когато любимите ми хора го оценяват.
- Това, че готвиш, не е много известно...
- Скоро имахме гости, които не знаеха, че мога да готвя и бяха доста изненадани. Спомням си думите им, когато разбраха, че лично аз съм приготвила обяда: „Гале, ние не знаехме, че можеш да готвиш така".
- На Азис готвила ли си?
- Е, не, с него не мога да се меря. Той е много добър и готвенето много му се удава. Като има нещо, което не знам как да приготвя, дори му звъня за съвети. Той е моята кулинарна книга.
- А би ли вляза в кулинарно състезание?
- Не, не. Това за мен е само за удоволствие. Понякога се получава, понякога може да направиш грешки. Особено ако си по-разсеян като мен.
- Кое е нещото, което хората не знаят за теб?
- Мисля, че съм много открит човек, не играя роли. Обичам да споделям, обичам да говоря с феновете си, когато се опитат да се доближат до мен. Допускам ги до себе си. Защото така имам много по-голяма връзка с тях, а за мен е важно да знам какво искат. Важно е почитателите ни да виждат, че сме обикновени хора. И аз като тях подготвям деца за училище. Готвя, върша и домакинската работа, която ми доставя удоволствие. Не суетнича и не прекарвам времето си само по салоните за красота.
- А в ежедневието си как ходиш? Например на кафе?
- Не ходя на кафе. Никога не съм ходила – не пуша, а кафе дори не пиех доскоро. В последно време започнах, защото спя прекалено малко. Но да си призная, не обичам кафе и не го пия с удоволствие. Има хора, за които кафето е ритуал. А понеже покрай „България търси талант“ се наложи да ставам към 6.30 ч. и да се подготвям за снимките, започнах да пия кафе- когато излизам, съм или на работна среща, или на вечеря с приятели.
- Когато си на вечеря с приятели как изглеждаш – грим, прическа, токчета или по-небрежно?
- Нормално. Обичам да ходя без грам. До преди 10 години обаче нямах нито един чифт маратонки в гардероба си, а сега те са станали част от ежедневието ми. Чувствам се добре, обичам да ми е удобно. Понякога си мисля, че хората може и да не ме познаят, ако съм без грим. Но това не се получава – разпознават ме все така, което все пак ме радва. Такава съм – не се крия от хората. Не обичам, когато в заведенията има засилена охрана около мен. Знам, че феновете ми ме обичат и не чувствам необходимост да ме пазят от тях.
- А с по-нахалните почитатели или подпийнали мъже как се справяш?
- Някак си се оправям. Никога не съм била глезла. Винаги съм била мъжко момиче. Вярвам, че с няколко правилни думи винаги можеш да се разбереш с хората. Вярвам, че има правилен подход за всеки. Да, има и по-упорити нахалници, но и с тях се оправям.
- Смяташ ли, че фолк музиката все още е подценявана въпреки огромната й публика?
- Мисля, че фолкът е на приливи и отливи. Понякога, като при всяко нещо, има пропуски, има зацикляния, не всеки може да изкара хит. Най-лошото е, че вечните, тотални хитове вече ги няма. Има песни, които са хит 3-5-10 месеца. И не защото музиката не става, а защото всичко вече е бързооборотно. Възприятията са моментни, скролваш дори тях. Чуваш една песен, ако не те грабне в първите 3-4 секунди, не й даваш повече шанс. Казваш, че това не става, заклеймяваш го. А всъщност дори не си чул докрая. Пишеш коментар, преди да си вникнал. С много голяма скорост се движат нещата и хората са пренаситени и постоянно искат нещо ново. За мен лично е твърде обидно, когато тъкмо пусна нов проект, и прочета коментар – „Страхотен е, а следващият кога?“. Понякога е нужна цяла година, за да създам цялостен продукт. По 5-6 месеца чакаме текстове, понякога съм връщала и по 20 текста. И винаги е било така за мен, защото влагам в музиката сърце и душа. Когато знаеш колко труд си хвърлил, колко хора са замесени в този проект и той се омаловажава до изречението „а кога е следващото“, ти някак си се чувстваш малко като скопен и недооценен. Добрата новина е, че не всички са така и моите фенове все още се вълнуват за всеки един проект, който пускам.
- Как подбираш хитовете си - интуиция, екип или нещо друго?
- Засега още разчитам на интуицията си и на това, което харесвам аз, но през призмата на моите фенове. Първо трябва да ме грабне мен. Мисля, че все още имам какво да дам на публиката, имам какво да изпея.
Да, имам песни, които не са тоталните хитове. Знам го още докато ги правя, но искам да има песни за всички. искам да има песни за хора, които не влизат в дискотека. Искам да има песни, които с удоволствие да слушам по радиата и хората да си усилват в колите, без да ги е срам, че тази песен звучи от колата им. Песни за маса, песни за душата, песни за сърцето. Искам да трогват.
- С коя твоя песен най-силно се идентифицираш като артист и като жена?
- Имам толкова много песни на толкова различни тематики, че една не може да ме обобщи. Има песни, в които участвам в текстовете, ама песни, в които отдавам направо част от себе си. Или пък някой ме е вдъхновил, някой ми е разказал историята си. Затова няма песен, която да ме обобщава на 100%. Песента „100 живота“ например ми е много любима, защото животът е един и нямаме право да даваме безброй шансове на някой, който непрекъснато ни наранява.
- А ти даваш ли шансове?
- По-скоро умея да прощавам. Това е най-великото нещо, което човек може да направи, да преглътна егото си и да прости. Аз не мога да се сърдя, много бързо ми минава. А и нямам време да бъда тъжна. Трябва винаги да искаме най-доброто за себе си, да прощаваме, но и да пускаме хората от живота си, които не намират място в него. Миналото трябва да е само като обеца на ухото, като урок и да не забравяш откъде си тръгнал.
- Ти лесно ли пускаш хора от живота си?
- Не ги пускам, те сами си тръгват. Животът ги отсява с годините. Отсява ги, без да е нужно да се карате, без да е нужно да се сърдиш, да нагрубяваш, да си кажеш тежки думи, след това да ти тежи. Просто пътищата ви се разделят. На негово място идва друг, който може да е много по-качествен и по-добър за теб.
- Да си поговорим малко за новата ти роля. Как прие поканата да бъдеш жури в „България търси талант“?
- Нямах никакви колебания този път. Колебанието ми беше, когато бях жури в „Гласът на България“, защото имах вътрешни опасения дали ще се справя да критикувам, това не ми е присъщо. Там ми беше по-трудно, заради отговорността към всички в отбора, които са ме избрали за ментор. Докато в „България Търси талант“ е голяма наслада и възможност да се докоснеш до различни и невероятни човешки възможности. Тук се опитвам да подкрепя таланта, но едновременно с това се забавлявам и това е супер преживяване, защото се докоснах до неща, които даже не съм си помислила, че може да съществуват. Как един човек може да достигне до най-чудатия талант, как въобще е разбрал, че го има? Това е безкрайно интересна територия, защото има много екстремни таланти. И затова приех поканата от раз. На мен ми харесва тази роля. Истински се забавлявам, но не бягам от отговорност и като жури. Има доста моменти, в които от мен ще се чува „Не!“.
- Добро или лошо ченге ще си?
- Аз всъщност винаги съм била доброто ченге и просто бях себе си.
- А какъв тип талант искаш най-много да видиш на сцената?
- Наслаждавам се на всички. Наистина всеки един, пристъпил прага на „България търси талант", е смел. Смел да се представи. Смел да пречупи себе си и да стъпи на такава голяма сцена. Чак не ми се вярваше колко много и различни таланти притежават хората. А аз обичам да се срещам, да се докосвам до нови истории, до каузи. Имаше много хора, които имаха лична кауза, и това е похвално за тях, че искат да споделят и че търсят съпричастност.
- По-строг или по-сърцат ще бъде твоят подход като жури?
- Ще отговоря така: аз винаги съм била по-сърцата.
- Кое те впечатлява повече – техника или емоция?
- Вярвам много в емоцията, но когато тя е съпроводена с техника и талант, това вече е взрив. За мен това е голямата формула. Винаги си личи, когато човек в работил върху таланта си. И все пак емоцията при мен е водеща. Гледам дали ме докосва, дали настръхвам. Това са моменти, които не могат да се опишат.
- Ако беше участник в „България търси талант", какво щеше да изпълниш? Народна песен или нещо друго?
- Може би наистина народна песен, защото това винаги мен най-много ме докосва. Изпраща те в други светове. А нашата народна музика е толкова сложна, дълбока, комплексна. И бих се представила с нея, защото така се усещам и аз. Аз съм Галена, която знае, че най-голямата сцена е човешкото сърце.
- Винаги си с безупречна визия. Каква е тайната зад нея?
- Както споделих, модата много ме вълнува. Като представител на зодия Близнаци съм и много суетна. Суетна съм дори когато съм небрежна. Не мога да скрия, че зад мен стои голям екип от хора, с които работим по моя сценичен образ. И понеже всички ние, и аз, и екипът ми, държим да сме безупречни, такъв е и моят сценичен образ. За мен моят екип е най-добрият в България. Познаваме се добре. Знаят какво обичам и ми го дават 100%.
- Хиляди жени ти завиждат за гардероба. Колко дрешника има Галена? И знаеш ли колко чифта обувки имаш?
- Не, вече не знам колко е бройката им, загубила съм я. Само знам, че не минава седмица, без да си купя нов чифт обувки. Понякога и два. За съжаление вече нямам къде да ги съхранявам. Наистина е много трудно. Изпитвам огромно удоволствие само от мисълта как нареждам абсолютно всичките си обувки в супер голямо помещение. Представям си го, даже го сънувам. И просто така, дори да не ги нося, искам да ги имам, да ги гледам. Дори изпитвам ревност към тях. Не мога да си представя да дам назаем мои обувки например. Имам такива, които на първото носене са ми направили щети на краката и няма да ги нося, но въпреки това си ги пазя. Ето до такава степен ги обичам.
- Какво правиш, когато не си в кондиция, а имаш участие?
- Излизам не на работа, а да се забавлявам. Да, има моменти, в които не ми е до това. Понякога искам да съм си вкъщи и просто да гледам филм, случвало ми се е през тези 21 години на сцената. Обаче стъпя ли на сцената, край. Удря ме адреналинът, любовта на хората, вибрациите на музиката. Наскоро ми се случи да изляза с 39 градуса температура на сцена. И никой не разбра. Нямам право да ангажирам хората с моите болежки, мисли, грижи. Те са дошли да се разтоварят. Има хора, които са пътували много километри, които идват от други градове. Има такива, които за първи път идват на мое участие. Аз не ги ангажирам със себе си, а се раздавам за тях.
- Половинката ти Галин все още ли идва с теб на участия?
- Не, отдавна не пътува. В годината идва сигурно на две участия. Той си има друг режим на работа и не може да си позволи да е на всяко мое участие. Ние си гледаме децата и трябва да си е вкъщи, когато мен ме няма.
- Как поддържаш баланса между кариерата и личния живот?
- не мога да кажа, че е лесно. Отстрани изглежда лесно, но на мен самата ми е трудно, защото се лишавам от много неща. Правя компромиси, но смятам, че в една връзка, в отношенията, трябва да се правят компромиси. Галин също прави много компромиси. С вечерите, в които ме няма или се прибирам много късно, с поводите, на които той трябва да отиде сам, защото аз съм на работа. Но проявяваме взаимно разбиране и така се получава балансът.
- С компромис ли успяхте да запазите връзката си 18 години?
- Любов, уважение, компромиси, това са неща, които са неизменна част от отношенията на двама души. За съжаление в хората напоследък вече не го виждам. Всеки разваля семейство за дреболии, оставят деца без родител.
- А каква майка сте?
- Аз съм много добра, но и много изисквам. Уча децата си да правят всичко с любов и желание. И получават от мен нещата, които искат, след като са ги заслужили. Слава богу, и двамата са много любопитни, много ученолюбиви. Природно интелигентни са и не им трябва много, за да разберат какво трябва да се случи. Господ ни е дарил с добри деца, само да са живи и здрави.
- Готови ли сте вече за 15 септември?
- Готови сме, защото аз започвам с подготовка по големия концерт, който ще е на 8 ноември в зала „Арена 8888 София”, и си бях казала, че до 1 септември трябва да свърша всичко за децата. Да не чакам последния момент. Абсолютно всичко е готово, само чакаме да подвържем учебниците. Иначе до последния детайл са готови – дрехи, помагала, раници.
- Спомена концерта. Знам, че заради големия концерт си се пренесла да живееш в София за известно време, така ли е?
- Не мога да живея в София. Ще се задържа повече в столицата заради репетициите, но не мога да не се прибирам вкъщи. Децата и Галин са ми обещали, че ще идват при мен, когато аз не мога да отида. Ето, тази вечер трябваше да се върна в София, но искам да се прибера до Велико Търново, пък утре ще си дам повече зор.
- А това пътуване изморява ли те?
- Някак през годините съм се научила да комбинирам пътуването с работа. През това време се занимавам с текстове, слушам музика, давам интервюта, поръчвам си дрехи и обувки. Колата е и мой офис, и малка къща.
- Ти ли си поддържаш социалните мрежи?
- Аз не съм човек, който много е активен в социалните мрежи. Често получавам критики. „Галена, защо не показваш какво правиш в ежедневието си? Още повече хора ще те заобичат" – така ме критикуват. Хората искат да вникнат в твоя живот. Не знам защо не го правя. Примерно не съм фен на тик-ток. Това е за мен една платформа, в която хората толкова много се излагат за няколко лайка. Аз не мога да се пречупя и да правя такива видеа. Без да обиждам някого, но мисля, че тик-ток не може да те научи на нищо хубаво. За съжаление, когато нещо стане модерно, после други го повтарят. А аз обичам да общувам с хората на живо, по участия.
- Така е, лошите примери се копират от хората. След като се вдигна шум за остриганата и нарязана с макетно ножче Дебора, после още няколко мъже остригаха жените си.
- Това са изроди. Лошото е, че остават безнаказани и продължават да безчинстват. Ако правосъдието ни беше такова, че на момента на този човек да му излезе присъда, а не да се наказват хора, които не са направили кой знае какво, а ужасяващи престъпления остават безнаказани. Но не аз съм човекът, който да анализира и да съди. Мога само да дам добър пример, а за мен да забавляваш хората, е добър пример.
- Ти си постоянно по пътищата, страхуваш ли се от войната, която се води там?
- Това също е много сериозна тема. Прекарвам най-голяма част от живота си по пътищата и мога да кажа, че сме много ощетени откъм добра инфраструктура. Не може да умират хора заради дупки и настилки. Има безотговорност, високи скорости, алкохол, субстанции – затова мерките трябва да са много по-строги. Но най-базовото нещо, нормалната пътна настилка, липсва и това е огромен риск и без гореизброените неща. От години съм свидетел на една огромна дупка на Владая, в която аз съм си пукала няколко пъти гумите например. Тя само става още по-голяма.
- Какво да очакват феновете ти, освен че ще могат да те гледат в „България търси талант“?
- Винаги се нагърбвам с толкова много работа и толкова много неща, но сега съм се фокусирала върху концерта. Много държа да кажа, че не съм давала никакви заявки за него, нито съм давала други интервюта. Искам просто моите фенове да заповядат и да се насладят на това, което съм подготвила за тях – аз и моите хора. Елате и се насладете на всичко, на хубавата музика най-вече, на моята енергия, на хората, които ще работят по концерта. Такава е моята емоция – да изживеем заедно една хубава вечер изпълнена с много настроение, много любов, с всички неща, които съм правила през годините. Без да давам заявки, защото никога не съм продавала с реклама продукта си. Аз просто работя. Ако се оцени, съм щастлива. Ако не, тръгвам към следващото. Желая само всеки на моя концерт да пее с пълно гърло, да се отпусне, да забрави за всичко. Датата е 8 ноември, мястото е „Арена 8888 София”. Билетите се продадоха наистина за много кратко време. За забавилите се – има още малко правостоящи, които сме пуснали.
- Четеш ли коментари в социалните мрежи?
- Чета, но само на моите страници, връзката с феновете и публиката ми е важна. Насочена съм към хората, които ме харесват, към положителното. Стремя се омразата, хейтът да не ме докосват, да не ме разфокусират, да не ме превърнат в циничен човек.
Източник: Уикенд
