Името Ивайло Василев Стоянов, е непознато за повечето българи, но човекът зад него е култова личност. В обществото той е популярен с артистичния си псевдоним Мариус Куркински, който носи още от първия си моноспектакъл, поставен на сцената на Младежкия театър преди повече от 3 десетилетия.
Тонът в това е интервю е доста по-различен от останалите – минорен, а причината за това е съвсем основателна. 55-годишният творец е в траур, тъй като съвсем наскоро осиротя напълно – загуби и баща си Васил, и е нормално в душата му да има много мъка.
- Мариус, починал а баща ви Васил, затова приемете нашите най-искрени съболезнования. Кога си е отишъл родителят ви?
- На 26 април почина. Споделям го пред вас единствено по тази причина – ако някои хора, които го ценяха и уважаваха, не са разбрали за неговата кончина, да научат. Баща ми беше изключителен човек. Ще се радвам братята и сестрите в православната църква, които ме познават, да споменат татко в молитвите си.
- Майка ви почина преди доста години. Като птица без крила ли сте сега, когато и баща ви вече не е до вас?
- Не. Много ми е мъчно, но не искам да коментирам начина, по който се справям със загубата на баща ми Васил. Той не би искал да занимавам хората с това- справянето с проблема си е лично моя работа. Всички хора си имат достатъчно собствени грижи и не искам да ги натоварвам със страданието си.
- Изпълнихте ли синовния си дълг към баща ви?
- Никой не може да каже дали е изпълнил синовния си дълг. Това, което ще споделя, е че съм благодарен, задето съм бил благословен с моя баща. Едва сега осъзнавам какво съм имал, какъв човек беше татко. Тепърва ще осмислям нашите отношения. Слава богу, той беше в съзнание до последно. Често бях във Варна при него, а като се налагаше да пътувам по работа, брат ми се грижеше.
- Какво ви заръча баща ви?
- Целият му живот е пример за мен. Това е много повече от заръка.
- През 2010-а умира. майка ви и изпадате в криза, която продължава година-две. Днес, 15 години по-късно, по-устойчив
ли сте?
- За първи път ми се случи тогава толкова близък човек да ми бъде отнет. Кризата ми по онова време беше свързана със смъртта на мама. Беше изключително труден момент, но въпреки това успях същата година да направя две представления, които се играха дълго – „Отворена брачна двойка“ и „Балкански синдром“. Днес след кончината на баща ми, не ми е по-лесно, но съм много по-устойчив. Човек, който е загубил майка си, трябва да е безчувствен, за да каже, че по-леко понася смъртта на баща си. Не, не е по-леко сега, когато и татко почина.
- След кончината на баща ви ще продължите ли да посещавате Варна?
- след смъртта на баща ми, нещата са доста по-различни за мен. Преди, когато татко беше жив, прекарвах всеки свободен ден с него в морската столица. Исках да бъдем все заедно. В момента имам доста поизостанали неща, които трябва да свърша, но това няма да ми попречи да ходя често във Варна.
- В критичен момент иска ли ви се да си дадете творческа почивка?
- Не съм спирал да работя и в критичните за мен моменти. Винаги или съм поставял спектакли, или съм играл на сцената. Имал съм моменти, в които съм променял датата за моноспектакъл. Благодарен съм, че публиката ме е разбирала и е идвала да го гледа впоследствие. Не мога и няма да си позволя да се явя пред хората в салона, ако не съм 100% във форма.
- Какви са работните ви ангажименти за лятото?
- Моноспектаклите „Нашенец“, „Черното пиле“, който е пред публиката от години и „Мариус 50“ – от 6 години.
През 2024 г. реших да играя паралелно и трите. Първоначално изпитах своите колебания и притеснения дали ще имам сили за това, тъй като всяко представление е с продължителност 2 часа. Въпреки всичко се реших да поема предизвикателството и така продължава и до днес. Не мога да не споделя, че се радвам, задето се получи взаимен процес с публиката, без която съм нищо. Най-големият ми партньор, са хората, пред които играя.
- Чия беше идеята да направите Шекспировите сонет 6 и сонет 18 с музика, изсвирена на пиано от Евгени Генчев? Лесно ли се сработихте с Ергена?
- Отдавна имах идеята да направя това в името на Шекспир. Няколко пъти съм споделял с продуцента си Кирип Кирилов и той предложи Евгени да изпълнява музиката, а аз – сонетите. Реализацията е наша. Аз избрах този два сонета, защото ги намирам за важни. Единият е за обезсмъртяването на човека в поезията, а другият – за обезсмъртяването на човека в поколението. Това са две основни теми в сонетите на Шекспир. Двамата с Евгени почти не се познавахме. Срещнахме се на записа, но има химия между нас. Той предложи музиката, която пасна на моя начин на представяне на поезия. Проф. Азарян казваше, че гласът на душата е гласът на поезията. Словото трябва да се извисява.
- Как си обяснявате дълголетието на моноспектаклите ви?
- Дълголетието на моноспектаклите ми за мен е показателно, че може би театъра ще го има въпреки многото изпитания, на които е подложен. В държавните театри отношението към актьорите не е никак добро заради политиката, която се води. Тези, които са на частна практика, пък са принудени да нагазят дълбоко в халтурата, за да оцеляват. Аз избягвам халтурата в моите моноспектакли, никога не съм я допускал. Български артист съм и виждам, че публиката носи своите народни ценности, отстоява ги и не ги е забравила. Да, театъра ни ще го бъде. Проф. Азарян ми е казвал: „Стоенето далеч от модните тенденции е много важно. И от усещането за личен успех”. Въпросното следване на модата е също толкова опасно, колкото халтурата. Нямам думи да опиша лекотата, с която хората приемат представленията ми с текстове на класици.
- След 4-5 години ще направите ли и моноспектакъл „Мариус 60”?
- Първо трябва да достигна до 60-годишна възраст. Божа работа е дали ще се случи. Ако съм жив и здрав, за следващия юбилей ще направя „Мариус 60”.
- Каква беше първата ви актьорска заплата?
- Когато участниците в детската театрална студия на братя Райкови във Варна играехме към драматичния театър, получавахме хонорар. Вземах 15 лева на представление
Сумата беше огромна за мен. Давах парите на родителите си. Като студент играех в държавен театър и видях какво е отношението към артиста. Никак не ми хареса. Нямаше публика и всички бяха изплашени. Враждебността към младите актьори нямаше нищо общо с моята идея за театър и с това, на което ме бяха учили братя Райкови и проф. Азарян.
- Съжалявате ли, че преди години се отказахте от пеенето?
- Да, днес съжалявам. Тодор Колев никога не се е отказвал от музиката и е издал доста албуми с таланта си. Чувствам вина, че съм бил слабохарактерен. Не е трябвало да ми пука. Искам да направя пак опити като изпълнител.
- Каква точно беше причината да се откажете?
- Песента „Ти-ри-ри-рам" имаше колосален успех, звучеше отвсякъде. Работата на певеца е да ходи да пее по участия и аз също правех това. Времето обаче беше мутренско, така че съм имал и хубави срещи с публиката, и много лоши.
Попаднах веднъж на бирфест, което беше кошмар за мен. Знаете какви хора се събираха обикновено на такива места. Отношението им към различните от тях беше наистина брутално.
- Какви други проблеми сте имали по участия?
- Ще разкажа един случай, но няма да спомена града, в който имах участие. Излязох и изпълних песента „Ти-ри-ри-рам”. След като напуснах сцената, хората, които бяха с мен, веднага ме грабнаха и ме бутнаха в колата. Едва когато излязохме с автомобила от населеното място, ми казаха какво е ставало, докато съм пеел. Мъж с пистолет в ръка се е насочил към мен, но човек от публиката е тръгнал да ме защити. Двамата са се сбили. Това са неща, за които аз не съм разбрал, докато музиката е кънтяла навсякъде.
- Често ли се чувате с Лили Иванова, с която сте приятели?
- Аз не мога да кажа, че сме приятели – силна дума е това. Лили Иванова е един много голям и дисциплиниран артист. Тя е пример как човек отдава живота си на изкуството. Такива са и Тодор Колев, и проф. Крикор Азарян. С Лили ни свърза запис на стихотворение за нейния първи концерт в зала „Арена Армеец”. Клипът беше пуснат по време на събитието. След това участвах в екранизацията на песента й „Ти не си за мен". Сближи ни моето отношение към нейната работа и нейното към моята. Тя е от хората, които посещават спектаклите ми без специална покана и без да са искали билети. Винаги идва като редовен зрител. Не може да не направи впечатление как артист от нейната величина е в залата и присъства с уважение и настроение и без никаква натрапчивост. Тъй като и двамата с Лили сме нощни птици, си говорим много по телефона в късните часове. От моя страна има огромно почитание към нея.
- Завършили сте актьорско майсторство в класа на Коко Азарян, но 2 г. сте учили и кинорежисура при Георги Дюлгеров. Кой е най-ценният съвет, който ви даде авторът на „Авантаж” и „Мера според мера” за 7-ото изкуство?
- Учих две години кинорежисура при проф. Дюлгеров, но не завърших. По същото време направих първите си моноспектакли и пожънах успехи. Реших да се отдам на театъра, който ме пое в обятията си – нещо, което беше много важно за мен още от детските ми години. Не можех паралелно да уча и да работя, затова се отказах от кинорежисурата. Проф. Георги Дюлгеров е изключителна фигура. Годините, в които съм имал възможността да общувам с него, бяха белязани с много информация и знания за света на киното. Най-ценният му съвет беше, че без абсолютното отдаване на това, което си ти и само ти, без авторското, без твоята личност, няма как създадеш истински голям филм
- Кога Чарли Чаплин стана ваш кумир?
- Всичките му филми съм изгледал. Проговори ми още като бях малък и не знаех, че ще се занимавам с театрално изкуство. Бергман казва, че Чаплин е свързан с някакво коледно чувство, с нещо голямо което предстои да се случи в душата на дете. Чарли е постигнал образ изпаднал от обществото човек, който не губи достойнство и стремежа си за търсене на доброто, любовта и мечтата. Безспорно е най-добрият артист като тренинг, въображение, техника и фантазия.
- Проблеми с егото имали ли сте?
- Повишавал съм глас на технически работници в театъра преди години и съжалявам за това.
Човек не бива да изпуска нервите си. Понякога егото омагьосва и прави с теб каквото си поиска. Трябва да се борим с него, опасно е. Искам да го потисна при мен, но е необходим още много труд в тази посока. Ще ми се в годините, които ми остават на този свят - дано Господ да ми даде живот и здраве, да успея да компенсирам в това отношение
- Страхувате ли се от старостта?
- Напоследък да, страхувам се. Сега съм на 55 и процесите в тази възраст са много по-интензивни. Наблюдавам едно остаряване в себе си и връстниците си. Малко съм стреснат, но мисля да не се поддавам на това. Остаряването е естествен процес и трябва да сме благодарни, че ни е дадено да го изпитаме.
- Визията ви с брадичка и мустак ваша идея ли е?
- Нямам някаква определена визия. Изглеждам така заради моноспектаклите. В тях играя български герои от 30-те и 40-те години. Не съм правил никакви корекции по себе си. Просто си прибирам косата назад и я връзвам.
Източник: Уикенд
