Орлин Горанов е мегазвезда в шоубизнеса ни от над 4 десетилетия. Кариерата му стартира през 70-те в естрадата, а от няколко петилетки се развива успешно и в класическата музика. За изненада на многобройните си фенове, през ХХI век знаменитият поп и оперен певец направи пробиви в киното – изигра президента във филма „Мисия Лондон”, гастролира и в сериалите на Би Ти Ви „Столичани в повече” и „Мен не ме мислете“. В последните години хитовият изпълнител демонстрираше пред цяла България и още едно свое умение – да води майсторски забавно-развлекателно предаване. Той беше лице на БНТ играта „Последният печели”, но миналото лято я напусна и сега е фокусиран изцяло върху музиката. На 5 юли ще стартира грандиозното си национално турне „Бъдеще време”, в което ще участват и „Акага”, и „Тайният оркестър”.
- Орлине, кога и как се роди идеята за грандиозното ви национално турне „Бъдеще време” с „Акага” и „Тайният оркестър”?
- Идеята се роди миналата година след концерта ми „50 години магия”. Искахме да съберем на сцената няколко поколения музиканти, за да покажем, че в изкуството няма граници, възраст, религия, народност, цвят на кожата и т.н. Готини и талантливи хора, с които вървим по един път, мислим еднакво и целта ни е да се случва най-доброто в сферата на културата – нещо, което българската публика. заслужава. „Тайният оркестър” са млади и прекрасни музиканти. Някои от тях са ученици, други студенти. Оцеляват на базата на собствената си енергия и мотивация. Сами си организират концертите и избират какво и как да свирят.
- Бързо ли се сработихте с „Акага” и „Тайният оркестър”?
- Хубавите неща се случват бързо. „Акага” са прекрасен бенд. Те са ми приятели, с които работя доста отдавна. През 2019-а. направихме заедно концерта „Споделено" в зала 1 на НДК, който, за жалост, беше спънат от пандемията. Съдбата си знае работата и след 6 години пак се събрахме.
Приятно е да се работи с тях, имат специфично джаз и фюжън звучене. Ще предложим на публиката нови дрешки на моите песни, пречупени през съвременните стилове. Аз като непоправим. Провокатор съм много „за" такива неща, защото, когато извадиш нещо малко по-старо и го представиш поновому, то придобива съвсем друго лице и звучи различно. Това ни държи млади. На концертите ми ще има и гост-изпълнители, но те са тайна и само присъстващите ще разберат кои са.
- В кои градове ще зарадвате почитателите си?
- Разчитам да направим едно страхотно лятно парти с публиката. Засега турнето е в 9 града. Започваме в летните театри. На 5 юли сме в Стара Загора, на 6-и – в Бургас, на 7-и – във Варна. След това ще направим малка пауза и отново ще продължим - на 23-ти юли ще сме в Плевен. Ден по-късно – в Шумен, на З0-и – във Велико Търново. През август ще почиваме – зове ни слънцето и морето. Ще се опитаме да си презаредим батериите и след това с нови сили ще стартираме втората част от турнето. На 16 септември – в Античния театър в Пловдив, на 18-и – в Летния театър в Русе. Възможно е да има и още дати, които ще станат ясни съвсем скоро. На 1 октомври, когато е и Световният ден на музиката, спектакълът „Бъдеще време” ще е в зала 1 на НДК. Не мога да не благодаря на „Смайлс мюзик" – Иво и Мария Казасови, които са организатори на концертите ми от няколко години, както и на всички промоутъри по места.
- Кой беше вашият най- проблемен концерт през годините?
- И да е имало проблем, аз съм го забравил или съм си научил урока. Всяко препятствие идва, за да покаже, че винаги трябва да бъдем на 200% застраховани. Миналата година имахме леки технически спънки на концерта „50 години магия” в Стара Загора. Изгоря апаратура и бяхме в шок, чудехме се дали ще успеем да изнесем спектакъла. Благодарение на много добри колеги организирахме всичко и до 19 часа беше доставен резервен уред.
- Ако ви спре токът на концерт, какво правите?
- Винаги има начин да се излезе от такива ситуации, само живот и здраве да е. Ако токът спре, ще продължим да пеем акапелно с публиката. Това е интересното на концертите на живо – че винаги може да излезе нещо и да те спъне, но не чак така, че да не се случат нещата.
- Турнето ви сега се нарича „Бъдеще време”. Вие как виждате бъдещето си?
- Светло и розово. Бъдещето е на младите. Това е и причината да събера много млади хора около себе си в турнето. Искам да покажа, че животът е многолик. За краткото време, в което публиката е в залата или летния театър, ще се опитаме да покажем хубавите моменти, заради които си заслужава да живееш.
- Винаги сте оптимистично настроен. Сваляте ли понякога розовите очила?
- Не мога да ги сваля. Розовите очила са ми вродени, а и са въпрос на гледна точка. Светът не е само бяло или черно.
„Ако човек успее да намери добрите уроци във всяка ситуация, може само да е благодарен и да продължи напред.
- И преди години ли бяхте такъв оптимист?
- Като по-млад бях доста по-експанзивен – типичен представител на зодия Лъв. Бях по-емоционален, но с годините разбрах, че емоциите не са добър съветник. Старите хора казват, че преди човек да си отвори устата, трябва да преброи до 3, да вдиша и издиша 3 пъти и след това да говори. Аз вече дишам по 10 пъти, преди да кажа нещо, като за това време може да ми дойде и друг акъл.
- През май получихте „Златен век" – огърлие, за приноса си към българското изкуство. Къде съхранявате многото си отличия?
- Най-вече в душата и главата си. Всяка награда е едно признание за пътя, който съм изминал през годините. Огромна благодарност към Министерството на културата за „Златен век“. Отличието е и голяма отговорност за мен – да защитавам върха, които е покорен, и да изкача други, ако ми стигне времето.
- Наскоро във фейсбука си написахте, че ако не сте били станали певец, най-вероятно е щяло да сте библиотекар или да работите в селско кафе. Щяхте ли да сте напълно удовлетворен от една такава професия?
- Хората са социални животни и не можем да съществуваме сами. Свикнали сме както да даваме енергия, така и да получаваме от заобикалящата ни среда. Можем да я получим от домашен любимец, от прекрасна градина с цветя, сътворили със собствените си ръце, от среща в местното кафене с чешити. Всеки ще ти разкаже много и когато се опиташ да събереш цялата тази информация, ще разбереш, че животът е толкова хубав и прекрасен, колкото дори не си си го представял и в сънищата си.
Дългогодишният ми начин на живот и концертите ми са опит да социализирам хората. В днешно време наблюдавам, че народът постоянно гледа в телефоните си и в интернет, и се доверява на матрицата, която бълва фалшива информация. Любопитно ми е при младите има ли филтър, който да отсее истината от лъжата.
Като бях поканен във „Фермата”, се шокирах, че някои не знаеха как да забият един пирон, да издялкат дърво и да го подготвят за нещо. Не са наясно как се борави с чук и трион! Интересно е какво ли ще се случи, ако интернетът спре. Преди време чух за летен лагер за млади, в който е напълно забранено използването на компютри, таблети и смартфони. През първата година едва събрали желаещи, но на втората е имало повече, отколкото били местата. Явно децата са преоткрили реалния живот.
- Могли сте да станете и медик навремето...
- Имаше такъв вариант. Баща ми – доц. Горанов, беше дълги години завеждащ катедра в Биологическия факултет и ми завеща библиотеката си от книги. През него са минали хиляди кандидат-студенти. Обучаваше ги и процентът им на успеваемост беше голям. В онзи период, за да следваш медицина, балът ти трябваше да е минимум 5,90. Самият аз се интересувах от биология и химия и мислех, че след като отслужа казармата, ще се подготвя и ще уча за медик. Да, ама не – музиката влезе в живота ми. Служех в Ансамбъла на строителните войски и там си направихме групичка. Всичко тръгна някак на шега. Стефан Димитров ме откри като изпълнител. Една от първите песни, които записах за радиото, беше негова. После а този фестивал, а онзи и неусетно изминаха 10 г.
- Днес бихте ли могли да си поставите точна медицинска диагноза?
- За това човек трябва да е прочел доста книги, и то не само в сферата на медицината. Необходими са знания от сферата на психологията, философията и т.н. Да, обикновено сам си поставям диагнозите и те са точни на 90%.
- Напоследък не преподавате на студенти. Липсвали ви тази работа?
- Да, липсва ми, но нямах време и за преподаване. Бях водещ на „Последният печели” и снимахме по 12. часа в студио всяка събота и неделя. Лекциите ми в Благоевград бяха в понеделник, а аз тогава нямах сили да стана от леглото. Съвсем логично реших, че нещо трябва да отпадне от програмата ми. От една страна, преподаването е много хубава енергия. Усещането, че си нужен по някакъв начин, е прекрасно. Младите вече са с две гърди напред и се раждат едва ли не с основно образование. Много са подготвени, но идва моментът, в който аз като техен учител трябва да изкарам таланта им. Мнозина се отдават на сору-раstе, но ако искаш да си разпознаваем, е нужно да си оригинален. Като преподавател се опитвах да извадя студентите от имитацията.
- Кога станахте член на Ордена на тамплиери?
- Преди много години, вече дори не си спомням точно кога. Мотиватор за членството ми беше покойният Андрей Баташов – много добър мой приятел и прекрасен актьор, човек със синя кръв.
За да вляза в редиците на ордена подходих рицарски. Хората трябва да си помагат, да вървят заедно. Неслучайно един от девизите на тамплиерите е „Винаги двама на кон".
- На 8 август ще станете на 68. Имате ли вече планове къде ще е купонът?
- Още не съм решил. Винаги правя купона в последния момент. През август обикновено всички приятели са на море. В последните години събирам малка „бойна група” на рождения си ден на лодка и празнуваме във водата. Много е готино!
- На 9 септември ще имате и друга годишнина – 35 г. от сватбата ви с Валя. Защо през 1990-а избрахте тази дата за венчавката си?
- Преди 35 години това беше първият свободен 9 септември. Сватбата ни беше голям шок за някои минаващи покрай барчето на НДК, където ние се веселяхме много здраво. Дори част от гостите ми споделиха, че отвън имало недоволни, които казвали: „Ах, тия комунисти, пак празнуват". 9 септември е хубава дата в моето семейство. Освен че сключихме брак с Валя на този ден през 1990-а, тъща ми – на съпругата ми майка й, точно тогава закръгли 50 години,
- Защо винаги носите в джоба си снимка на тъщата?
- Нося си я от първия ден, в който се запознахме. Родителите на Валя са хора, които безкрайно уважавам и обичам. Те са от старата генерация, с уникална ценностна система. Винаги усмихнати и благодарни. За жалост, тъст ми си отиде рано от този свят, но тъщата Мария още се държи. Имам снимки и на родителите си вкъщи. Не е нужно да нося фотографията им в себе си – те са в сърцето ми.
- Баща ви – доц. Горанов, е починал от сепсис заради лекарска грешка. Мислили ли сте да потърсите съдебна отговорност?
- Няма смисъл да търся съдебна отговорност за неща, които вече са минали. Невъзможно е да върна татко, станало е каквото е било писано. Случват се грешки, но доколко е виновен лекарят, никой не може да каже.
- Съпругата ви Валя е с македонски корени. Кибритлия ли е?
- О, страшен кибритлия е, но пред един торлак като мен трябва да внимава кога пали огъня. Шегувам се, разбира се, аз съм сговорчив човек и се разбираме прекрасно с Валя. Имали сме много трудни моменти, но сме ги преодолели. Важното е, че безумно се обичаме и не можем един без друг.
- Споделете за някой труден период в семейния ви живот.
- През 1994 г. заминах за Гемания и се прибирах само за малки ваканции в България или пък Валя и дъщеря ни Жаки идваха при мен за кратко. По онова време имаше визов режим. През 1997-а в България хората бяха на улиците, доларът скочи до небесата, а в магазините нямаше продукти. Всеки месец от Германия пращах кашони с най-необходимото – олио, брашно и т.н. Дъщеря ни беше на 6 години и трябваше да решим дали с Валя ще дойдат при мен в Германия, та да запишем малката там на училище, или да се прибера в България. Едно от най-трудните си решения се наложи да взема тогава. Прецених, че е по-добре аз да се върна при семейството ми. Камъкът си тежи на мястото:
- Помагате ли на съпругата си Валя в домакинството? Грижите ли се за цветята вкъщи, поправяте ли електроуредите?
- Да, доколкото мога. Не се страхувам да бръкна в контакта, ако се е извадил от стената, и да отстраня повредата. От гимназията имам диплома за 5-и разряд монтьор. Поправям си и автомобила понякога.
- Изряден водач на МПС ли сте?
-О, никой не е перфектен. Редовен абонат съм на КАТ за дребни неща. Не е редно по булевардите на един двумилионен град като София ограничението да е от 50 километра. Грешка е и на булеварда да има пешеходни пътеки и светофари. Нека се направят подлези и надлези, които да улеснят движението в столицата. Средната скорост на движение в София е под 12 километра, което създава страхотни проблеми и на водачите, и на пешеходците. Плащам данъци да се движа с колата си по шосето и ми е крайно неприятно да виждам на пътя някакви хора – предимно тийнейджъри, които хвърчат с разни тротинетки. Да си ги карат на велоалеите! Такова чудо като в България няма никъде из Европа.
- Каква е формулата ви да изглеждате толкова добре и на 68?
- Секс, наркотици и рокендрол (смее се). Ако се занемариш психически, това веднага ти се отразява физически. Като представител на зодия Лъв винаги да имам планове за близкото и не толкова близко бъдеще, които са ми мотивация. Всеки ден знам какво трябва да направя и съзнанието ми е ангажирано. Може би външният ми вид се дължи и на ген. Ям, когато искам и каквото искам. Нямам определени часове за хранене, слушам тялото си в това отношение. Винаги обаче спазвам правилото да ставам от масата, когато ми е най-вкусно.
Източник: Уикенд
