За прабългарите бил важен деня на раждане
Едно от тези поверия на нашите прадеди бил денят, в който е добре да се родиш на белия свят.Това за тях било знак за цял живот,
Според поверието понеделник бил добър ден за раждане на детето. То ставало обичливо, с хубаво лице и очи.Орисано било да е кротко, да има много любов, като го очаквало добър живот.
Вторник, а и донякъде петък, не били хубави дни за раждане. Такъв човек оставал със сухо лице, може да бил смирен, но и горделив.
Но родените във вторник били силни и богати, живеели също дълго. Роденият във вторник ще има много пречки в живота и късмета няма да е с него.Най-лош бил вторникът преди Великден. Той бил наричан от прабългарите „Черен вторник“.Вярвало се, че тези хора носят нещастие цял живот.
Коренно различно било детето, родено в сряда. То било надарено с хубаво лице и стремеж към духовното.И притежавало качества като честен, чистосърдечен, верен, но не особено богат човек.
Тези хора живеели малко, но ако преживеят определена възраст, очаква ги живот до дълбока старост.Четвъртък бил едновременно и лош, и добър. Предполагало се, че хората, родени тогава били с хубаво лице, хубава снага и умни очи.
Ще живеели много, но като скитници, „без да забият кол никъде“. „Вироглав четвъртък“ се наричал четвъртъкът през първата седмица от Великите пости.Лош бил и четвъртъкът след Спасовден, казвали му „Куцият четвъртък“ .Вярвало се, че роденият в петък ще се изучи, ще забогатее, ще живее дълго. Но все нещо ще му липсва. Смята се, че донякъде това е на сиромашия.
Роденото в събота дете се смята за Божие благоволение към цялата фамилия. То цял живот ще гледа сънища, ще живее в тях, ще говори с умрелите.Хубаво е детето да се роди в неделя. Ще е късметлия, честито, умно, ще обича истината и ще мрази лъжата.
Източник: Crimesbg.com
