Георги Мамалев е човек, който не се нуждае от специално представяне. По-възрастните го обичат заради изявите му в театъра, киното и култовото някога шоу „Клуб НЛО“, а по-младите – от телевизионните предавания „Шоуто на Канала“, „Денсинг Старс“ и „Байландо“. В края на 2025-а легендарният актьор стана дядо за втори път. Раждането на внучето му Никола даде повод за това интервю, но разговорът бе насочен и към войната в Украйна, протестите в България и влизането ни в еврозоната. 73-годишният артист е заклет демократ и не крие възмущението си от агресията на Путин и от популистите в БГ политиката, които се опитват да върнат страната ни в орбитата на Москва.
- Г-н Мамалев, честито за новото внуче!
- Благодаря! Малкият Никола се роди на 22 октомври. Всички у дома сме много щастливи. С второто внуче ни дари малкият ми син Мартин. Миналата година той сключи брак, а сега вече си има и детенце.
- Първородната ви внучка Кати е дете на големия ви син. Често ли я виждате? Артистична ли е като вас?
- Кати ходи на училище. Много е амбициозна. Спортува, танцува и дори се явява на конкурси. Най-важното е, че ѝ харесва да учи. Артистично дете е, но е рано да се каже в каква посока ще тръгне. Все още е малка.
- Със съпругата ви Ели гледате ли Кати и Никола? Искате ли още внучета?
- Разбира се, бих искал да имам и още внучета, но това го решават родителите. За Кати и Никола винаги сме на разположение с Ели. Когато синовете и снахите искат да сме на линия, с най-голямо удоволствие поемаме грижата за децата им.
- Снахите „татко“ и „майко“ ли казват на вас и жена ви?
- Няма такива обръщения при нас. Според мен е доста остаряло да се наричат така свекърите или тъстовете. С Ели поддържаме приятелски отношения със снахите. На мен ми казват Жоро, а и към съпругата ми се обръщат по малко име.
- Трудно ли ви беше навремето, когато станахте баща?
- Когато се появи първородният ми син Александър, радостта беше много голяма. След това започнаха грижите. Тогава годините не бяха никак леки. През 2 часа спираше токът, а в магазините нямаше нищо. Памперси се продаваха само в „Кореком“, а ние нямахме долари, за да си купим. Тогава пелените се перяха, после се гладеха, сушаха и се използваха отново. Беше много трудно, но всички хора в нашето положение бяха свикнали и се справяха. След това се роди вторият ми син Мартин. С него ни беше по-леко, защото вече имахме родителски опит. Считам за голям успех на мен и съпругата ми това, че децата ни получиха отлично образование. Беше голяма радост за нас и появата на внучетата Кати и Никола. Сега много по-лесно се гледа дете – най-малкото, защото има най-различни марки памперси във всеки супермаркет, което си е удобство.
- Как отпразнувахте Коледа и Нова година?
- На Коледа по традиция се събрахме у нас със синовете и снахите, брата на Ели и семейството му. И майка ми беше с нас, на 27 декември тя навърши 95 години. В новогодишната нощ бях на работа в Казанлък. Водехме тържеството в най-големия тамошен хотел с моя приятел и колега Камен Воденичаров.
- Каква беше за вас 2025 година?
- Тревожна във външнополитически план заради продължаващата ужасна агресия на Русия в Украйна. Свикнахме вече с войната, което е много страшно. Преди десетина години дори не можехме да си представим, че близо до нас ще се водят жестоки бойни действия, че един народ ще нападне друг с цел да му завземе държавата. Много съм разтревожен, че по-силният може да си позволява да нарушава договорите и да напада съседите си, като си измисля причини. Във вътрешнополитически план пък виждаме една раздробена обстановка, която е удобна за мафията и олигархията – хора, които се опитват да „мътят водата и да вадят рибата“. Сипната държава не е предпочитано място за живеене на престъпници и мошеници, затова тези, които ограбват, не желаят промяна. В политиката ни се завъдиха доста популисти, които си говорят каквото си искат. За жалост, хората понякога им вярват и гласуват за тях, а после се чудят какво става.
- Сигурно одобрявате протестите от края на 2025-а...
- Абсолютно! Ако някой си мисли, че в аборигени живеят у нас, много жестоко греши. И аз може да искам да играя Ромео, но съм вече на почти 75 години и няма как да стане. Има си млади и талантливи хора за това. Те мислят и се развиват различно. Смяната на поколенията е нещо нормално. Всеки, който се опитва да застане на пътя на младите, греши. Времето на работи за старите и корумпирани разбойници в Белград, Букурещ или София. Има една поговорка, която гласи, че заиграе ли метлата в двора на комшията, я очаквай да дойде и при теб. Колкото и да се съпротивляват остаряващите, злонрави и корумпирани политици, краят им изтича. Те трябва да разберат това и да приемат реформите, които бъдещето ще наложи. Новото поколение не може повече да живее в такава обстановка, каквато имаме в България. Аз самият съм миналото, но няма как да застана и да кажа, че няма млади артисти. Напротив, има и те са талантливи, готини, способни, пълни с енергия.
- Ще гласувате ли на предстоящите избори?
- Да, разбира се, винаги гласувам. Може и кандидатът, когото подкрепям с бюлетината си, да не е идеален, но поне с нещо ми допада политиката му.
- Доволен ли сте, че България най-накрая влезе в еврозоната?
- Естествено, че се радвам. Може да не сме на централно място на масата, а да сме в края ѝ, но сме седнали с най-развитите държави. Хората от цял свят искат да живеят в Европа. Много съществени неща за човечеството са създадени в Европа, люлката на цивилизацията е тук. Трябва да се радваме, че сме в Европейския съюз, и да се стремим да участваме в изграждането и развитието му. С голямо вълнение очаквах да си сложа евро в джобчето на 1 януари.
- Какво ви очаква в творчески план през 2026 година?
- През януари възстановихме спектакъла „Опит за летене“ по Йордан Радичков. Участват много млади актьори, а се гордея, че и аз съм сред тях. На 8-и изнесохме първото представление. Играя и в „Големанов“, „Обир“ и „Аз плащам“. Имам предложение и за комедията „Скъперникът“ по Молиер през април. Не съм първа младост, но се надявам да поработя още няколко години.
- През 2026-а се навършват 50 години, откакто сте в Народния театър. Как ще отбележите този професионален юбилей?
- През 1976-а започнах работа в Народния, но ме назначиха през 1997-а. Първата ми роля в театъра беше малка – в пиеса на Камерна сцена, в която участваха Любомир Кабакчиев, Славка Славова, Кирил Кавадарков, Виолета Гиндева. Бях четвъртокурсник тогава. С колегите ми от ВИТИЗ играехме и в масовките на „Големанов“ със Стефан Гецов. Не смятам да отбелязвам по специален начин моя половин век в Народния театър, но пък ми се ще да събера най-добрите монолози от моноспектаклите ми. Първият от тях излезе през 1990 г.
- И преди Народния театър сте имали актьорски изяви...
- Така е, да. Преди да започна работа в Народния театър, се бях снимал в два филма – „Като песен“ и „Пазачът на крепостта“. През първите години във ВИТИЗ са ме канили да играя и в Сатирата, където съм се срещал с Константин Коцев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова... Навъртях се около тях с епизодични роли. Така ме забеляза и Хачо Бояджиев, който започна да ме кани в новогодишни програми.
- От легендарния Георги Парцалев, от чието рождение се навършиха 100 г. през 2025-а, пазите ли много спомени?
- Играех сина му в „13-ата годеница на принца“. Парцалев беше в ролята на краля. Тогава покрай филма доста се сближихме. Снимахме около месец в Германия – в истински замъци в Дрезден и други градове. В България снимките бяха в „Бояна“, на декор. Веднъж нямаше кой да гледа 5-годишния ми син Александър и го взех с мен. Детето тичаше навсякъде, пистолет със себе си. Бате Жоро го попита как се казва и той му отвърна: „Сашко Мамалев – войник!“. Тогава Парцалев извика човек от екипа, за да премени детето с войнишки дрехи и ботуши. Изпрати и гримьорката да купи от кафето шоколади. Той много обичаше децата. Може би причината за това беше, че нямаше свои собствени.
- На 73 спортувате ли? Спазвате ли диети?
- Всеки ден се разхождам по 4-5 километра в Южния парк. Покрай празничния декември да се говори за диети, не е сериозно, както и в началото на януари, когато пак имаше много хубави дни – Васильовден, Йордановден, Антоновден...
- От 1981 г. сте съпрузи с жена ви Ели. Кой кого търпи?
- И двамата се търпим един друг. Успяваме да поддържаме огънчето, равновесието. Живеем си в разбирателство вече 45 години.
Източник: Уикенд
