В последните тридесетина години Веселин Маринов е неизменно на върха – всеки негов рецитал е събитие, а песните му се знаят и от млади, и от стари. Как при това положение да не го каним редовно за интервюта?
Формалният повод да се срещнем пак с легендарния изпълнител е, че навлиза в юбилейна година, в която ще изнесе грандиозно турне. Разбира се, разпитахме го подробно за предстоящите му концерти, но и за куп други неща – дори за живота му извън сцената. Поинтересувахме се и как се пази от грипните вируси, които са особено агресивни през зимните месеци.
– Г-н Маринов, каква е равносметката ви за отишлата си 2025 година?
– Не съм издавал нов албум през 2025-а, но годината ми беше много наситена с ангажименти и мисля, че беше една от най-успешните ми. Имах 66 концерта в страната, което ми се случва за първи път. Никога досега не съм концертирал с оркестър толкова много. Успяхме да обиколим градчета и под 5000 души, но залите навсякъде бяха пълни.
Имах и невероятно лятно турне. Епилог на всичко случило се през годината бяха 4-те изключително успешни концерта в зала 1 на НДК. Бях доста зает през декември. Нямах търпение да се прибера вкъщи и да осмисля всичко, което имах като мероприятия през този невероятен месец.
– Какви са плановете ви за 2026-а, когато ще навършите 65 години?
– Това, че ще стана 65 години през 2026-а, не е чак толкова важно. Друго е значимото – че се навършват 45 години, в които съм на сцена. Чакам с нетърпение такива годишнини, защото тогава са моите най-атрактивни спектакли. В юбилейните години пея само най-големите си хитове по концерти и участия. Емоцията е невероятна, няма го кокоренето на хората от публиката като при представянето на нови песни. Още от средата на януари започваме репетиции, за да изпипаме добре нещата. Турнето ще се започне през март.
– Планувате ли нови песни и клипове?
– Да, през 2026-а искам да заснема много клипове, тъй като през 2025-а направих само един. Амбициран съм и ще успея. Режисьорът ми към момента е подготвил сценарии за поне 4-5 екранизации. В днешно време клипът помага песента да стане обичана от хората. Публиката трудно купува нови албуми, предпочита да слуша песните, които са доказани и проверени във времето.
– Не пускат песните ви по радиото, но хората ги знаят и пълните концерти...
– От доста време съм се отказал да коментирам отношението на радиата и някои други медии към мен. Явно така са си решили. Смятам, че успехът на творчеството ми се дължи на искреността ми. Когато си успял да направиш музика, която обичаш, и си й се отдал напълно, се получава неповторимо. При мен винаги мелодиите и текстовете са идвали от душата и сърцето ми, били са провокирани от срещите ми с почитателите – особено на концерти, когато всички сме по-емоционални. Това е разковничето една песен да се получи и да стане шлагер. Не да идва по поръчка, а да е вдъхновена от срещите с хората.
– Вълнувате ли се все още, излизайки на сцената?
– Това е известно при мен, личи ми отвсякъде. Много се вълнувам, все едно светът свършва. На всяко мероприятие е така, сърцето ми ще хвръкне. Трябва да оправдавам доверието на хората, хиляди очи те гледат, следят…
– Кога осъзнахте, че музиката осмисля живота ви?
– Още от малък, когато в 6-7 клас започнах да свиря на китара. Тогава видях, че музиката е онова, което ме кара да се чувствам щастлив. Бях част от гимназиалния оркестър, след това част от казармения. Много исках да стана учител. Обичах и спорта, играех дълги години футбол. Но разбрах, че музиката може да промени живота ми, когато срещнах едно момиче и едно момче. Те ме подтикнаха да кандидатствам в Консерваторията. До края на дните си ще съм им благодарен.
– Трънлив ли беше пътят ви от родния Полски Тръмбеш до голямата сцена?
– Много. Бях едно момче, дошло в София да кандидатства. Баща ми катастрофира, беше в гипсово корито, а майка ми не работеше, защото гледаше татко. Брат ми и той в труден период – с малко дете. Почти без пари дойдох да уча в София. Работех в нощни барове, за да изкарвам пари, преследвайки голямата си мечта. Почти без сън бях останал. Бавно се създаваха контактите. Всяка година съм надграждал, за да може един ден Тончо Русев да ме потърси по телефона. Тогава разбрах, че трудностите не са били напразни. Не съм можел навремето да поканя и едно момиче на кино, защото нямах пари. „Смоуки“ имаха концерт на новия стадион „Академик“ до зала „Фестивална“, билетът струваше 10 лв., но не можех да си го позволя. Стоях до стадиона, плачех и слушах. Сега разбирам, че това е било урок, та да мога да поема по правилния път.
– Най-нестандартният подарък, който сте получавали от фен?
– Ще споделя за една жена в Габрово, която всяка година ни носи по две баници. Баницата й е уникална, най-хубавата, която съм ял някога. Жената е готвачка и винаги преди наш концерт в града идва, оставя по две тави и си отива. Всеки път когато наближаваме Габрово, хората от екипа ми започват да се чудят дали госпожата ще дойде и тази година. Тя, за радост, идва и ни носи двете горещи вкуснитии, които свършват за отрицателно време още на репетицията.
– Твърди се, че на концерт в Дупница вашата пиарка Роси била забранила на хора от публиката да ви снимат, защото сте били понапълнели...
– Това не е вярно! Никога не е имало подобно отношение на човек от моя екип към хората. Даже не ми се иска да отговарям на този въпрос, за да не правя кеф на разни „доброжелатели“. Направо не знам какво да кажа относно подобни неверни твърдения. Има хора, които по цял ден стоят пред компютрите си и се чудят каква беля да сторят някому, какво лошо да сътворят по негов адрес. Хората, които ме познават, а дори и общувалите само веднъж с мен, не могат дори да си представят, че е възможно да забраня на някого да ме снима.
– Преди в средата на януари да започнете работата по предстоящото си юбилейно турне, ще ви остане ли време за почивка?
– На старта на 2026-а си почивах в рамките на 3 дни. Откакто сме заедно с Веселина, всяка година в началото на януари ходим до Добрич при родителите й. Винаги ни очакват с голямо желание и няма да казвам какво ядене пада. Отскачаме и до Созопол – града, който моята жена много обича. Това ще ми е почивката на този етап, нямам възможност за повече.
– Редовно ли виждате внуците близнаци Цветелина и Веселин?
– Да. Откакто са се родили, прекарваме заедно Бъдни вечер и Коледа. Това си стана наша традиция. Когато дойдох да уча в София навремето, на 24 и 25 декември винаги се прибирах при родителите ми в Полски Тръмбеш. За съжаление, мама и татко си отидоха от този свят, но пък се появиха внуците. Сега традиционно съм с тях на Рождество Христово. Преди се превъплъщавах в Дядо Коледа, но този път прецених, че ще е добре да оставя чувала с подаръците пред вратата, защото Веско е твърде наблюдателен и ме разпознава дори и дегизиран. Дните, които прекарвам с децата, са прекрасни и ми се иска да са повече.
– Спазвахте ли коледния пост през 2025-а?
– Не, никога не съм постил. С напредване на годините в мен обаче узрява разбирането, че е хубаво да се спазва тази традиция. Уважавам хората, които се подлагат на коледния и великденския пост, както и на този за Малка Богородица.
– Помагате ли при приготовленията на празничните ястия? След Коледа и Нова година имате ли нужда от диета?
– Помагам най-вече с миенето на чиниите, с друго не мога (смее се). След празниците започвам диета, но то аз и вечно съм си на режим. Лошото е, че януари и февруари са време за гости и манджите с кисело зеле и свинско са много вкусни... Страшно харесвам такъв тип храна и ми е трудно да устоявам на изкушенията. Към 15-16 януари ми започват проблемите – тогава само гледам вкуснотиите, които обичам да си хапвам, но не посягам към тях.
– Как се пазите от грипове и настинки през зимата?
– През годините ми е направило впечатление, че когато човек е ангажиран, притеснен или прави някакви планове, болестите не успяват да стигнат до него. Разболявам се, когато нямам ангажименти – настивам и подсмърчам. Четирите концерта, които направих миналата година в зала 1 на НДК, бяха много отговорни. Покрай тях бях зает и ден, и нощ
В момента, в който свършиха, хванах хрема, а след това и грип. Дори се наложи да отпаднат два ангажимента.
– Изминавате хиляди километри с личния си автомобил, пътувайки от концерт на концерт. Минавала ли ви е мисълта да си наемете шофьор?
– Много пъти съм се замислял, тъй като и приятели са ме провокирали с този въпрос. Преди години дори смятах да купя микробус, който да преустроя така, че да е удобен за пътуване, да разполага с всички удобства за активна почивка. Не съм си наел досега шофьор, като причината за това е, че все още обичам да карам. С много труд и желание съм си купувал личните автомобили и си ги поддържам с удоволствие. Те са ми като втори дом – аз буквално живея в тях. Има и други причини да не ползвам шофьор, които са чисто логистични. Какво да прави той, когато аз съм в Разлог за два дни? Да се прибере до София и след това да дойде да ме вземе ли? Може да звучи и смешно на някого, но не мога да си представя, че мъж ще стои толкова дълго време около мен. Не искам да си причинявам това, при положение че шофирането ми носи истинска наслада.
– В мемоарите си казвате: „Аз, селянинът с колелото, седя и си мисля: „Баааа, какво правя тука?“. Сега случва ли ви се да карате велосипед?
– Да, така си казах на кандидатстудентските изпити. В книгата ми „От любов“ съм искрен, предавам емоциите и първичността на това, което е било преди години. По онова време колелото беше популярен транспорт. Дори с моето балканче съм карал от Полски Тръмбеш до Габрово. Това са към 80 километра. Карах натам, но на връщане толкова много се бях изморил, че използвах и влак. И все пак в последните 20 километра до родния град се прибрах с колелото, за да не кажат, че съм пътувал с железницата. Случвало се е периодично да карам колело около хотелите, където сме отсядали за почивка. Сега обаче не е същото като преди години – след като завъртя педалите, ме заболяват мускулите.
– Обзема ли ви гняв понякога?
– Когато съм ядосан и изнервен, не съм ефективен, а допускам и много грешки при общуването си с хората. Затова в такива случаи гледам да не вземам важни решения. Отлагам ги за следващ момент, когато ще съм спокоен.
– Вземате ли мерки срещу преумората?
– И умората не ти дава възможност да мислиш добре. Специално мен тя ме кара да спирам колата на бензиностанциите, за да подремна. Правя това независимо колко е часът, дали е денем или нощем.
– Колко костюма имате? Колекционирате ли и нещо друго?
– Много са костюмите ми – над 40-50. Не бих ги нарекъл колекция обаче, за един изпълнител те са просто необходимост. Като бях млад, юноша, имах сбирка от цигарени кутии. Тези, които ми се повтаряха, ги разменях с приятели.
– Какво мислите за изкуствения интелект? Притеснява ли ви?
– Той тепърва ще става част от нашето ежедневие. Уви, изкуственият интелект дава възможност на лоши хора да монтират, добавят и слагат... Преди години имах много дълго интервю в телевизия „Планета“. След известно време някой го беше преработил така, че да изглежда сякаш изтъквам предимствата на някакво лекарство. Аз, разбира се, изобщо бях говорил за въпросния медикамент, не съм запознат с него дори и сега. Така че брал съм ядове с изкуствения интелект.
Източник: Уикенд
