Какво се случва в търговските центрове в столицата и защо в някои молове ври и кипи от идиотски истории, ав други положението е далеч по-нормално?! Наистина ли пребитият сервитьор е шамаросвал преди това побойниците си, или някой се опитва да изкара децата невинни, налагайки вандалското поведение на публични места като нещо нормално?! Вярно ли в търговските центрове се продават наркотици и поради тази причина там редовно се навъртат подрастващи, на които хич не им се ходи на училище?
Това са съвсем малка част от въпросите, които гражданите си задават, макар че положението е след дъжд качулка. Истории, граничещи с нездравия разум, „изплуват“ всеки ден. Оказва се, че в огромните лъскави сгради от години нещата не са такива, каквито си ги представяме. Побоищата. ставали от доста време, но публичност не им се давала. Причината?! Управителите не искали лоша слава за съответните молове, защото това щяло да доведе до отлив на наематели и на клиенти.
„Моловете отдавна са се превърнали в място за среща на скучаещи тийнейджъри, които ходят на кино, но и демонстративно пушат марихуана на терасите на големите бизнес центрове. Не се притесняват от нищо. Дърпат и балони с райски газ. Един балон могат да го „глътнат“ за по-малко от 5 минути. Това, че възрастните ги виждат и не им правят забележки, е съвсем друга тема.
Охраната на моловете не може да „огрее“ навсякъде по куп причини: Първата е, че се разчита предимно на видеонаблюдението. Пред камерите има служители, които следят отделните помещения. Когато има нередност, съобщават на охранителите, които патрулират в отделните сектори. Едва тогава те отиват да хванат крадеца. Въпреки това кражби стават доста често.
Втората причина е, че желаещи да бъдат охранители почти няма. Заплащането е символично, а се работи по 10-12 часа, на места има и нощни дежурства. Младите момчета напълно логично не биха отишли да бачкат за 60 лева на ден, макар да им предлагат трудови договори, талони, купони и т.н.
Наемат се предимно пенсионери, които ползват заплатата си като добавка към пенсията. Възрастните служители се страхуват да влизат в конфликт с тийнейджърите, защото могат да бъдат ошамарени. Служителят на мола може да им направи забележка, но няма право да ги удря, обижда, пипа, задържа.
За всяка нередност трябва да се докладва на мениджърите. Те вече решават какво да се прави, да се извика ли полиция, или да не се вика.
Така на практика охрана има, но тя не може да функционира. Ръцете на учениците са развързани. Дори да ги задържат органите на реда, след по-малко от 24 часа ще бъдат пуснати. Младите знаят много добре това и се възползват, че законът не ги лови“, разказва Теодор Николов, който дълги години е работил като охранител в известна търговска верига, занимаваща се с продажба на техника.
Той е категоричен, че промените в начина на охраняване на моловете ще струват скъпо на управителите. Увеличаването броя на охранителите щяло да бъде временна мярка, която нямало да уплаши „гаргите“.
Декември месец бил сред най-активните откъм нашествие на крадци и джебчийки. Теодор не вярва, че този път крадливи граждани няма да има, защото са се стреснали от медийния шум. Кокошкарите в мола се движели на тумби, а наближават ли празници, ставало страшно. Един отвличал вниманието на посетителите, друг – на охранителите, а трети навличал ново яке на гърба си. Те имали презрително отношение към служителите и наричали възрастните охранители бастуни, грипове, некролози и пенсии.
„Не съм учудена от детската агресия, нито от пропуските в охраната. Собствениците пестят пари и изобщо не им пука за клиентите. Аз пострадах по друг начин от бизнес центровете. Преди 2 години дъщеря ми, която тогава беше на 14 години, се оказа бременна. Бяхме шокирани с мъжа ми от „новината“. Не знаехме как да разговаряме с нея, какво да й кажем. Момичето ми непрекъснато плачеше.
Нямаше приятел, не знаехме дори, че прави секс. За нас си беше малко момиченце. Наложи се да ни сподели всичко, след като я уверихме, че заставаме зад нея...
Разказа ни, че е правила любов в тоалетната на един мол с неин съученик. Искала да не е девствена, за да не й се подиграват. Само веднъж се любели.
Не й вярвам напълно, но премълчах. След седмици направи аборт... Плака много, ние с баща й плакахме също. Вече е на 16, не смея да я питам прави ли секс, но продължава да ходи в моловете с приятелки.
Зная, че и други подрастващи се заключват по тоалетните, явно е модерно. Притеснявам се, че след първия аборт ще има и втори. Понякога се утешавам с мисълта, че ще порасне и ще улегне. Радвам се, че ходи на училище.
Поне средно образование ще има“, споделя Петя Х.
Майката разказва, че агресията се отнася и по отношение на момичетата. В компанията на дъщеря й имало госпожици, които били истински мъжкарани и тарторки. Думата им на две не ставала. Освен че въртели интриги, момичетата си разменяли и юмруци. Макар и непълнолетни, повечето от тях пушели цигари като възрастни, пробвали всевъзможни наркотици. Някои имали сериозни гаджета, други като дъщеря й искали да не са девствени, за да не им се подиграват дружките.
С весели бонбони пък били зарибявани малките посетители в моловете. Това ставало на територията на детските кътове, където децата били оставяни в ръцете на аниматори, докато родителите пазаруват. „Синът ми беше пробвал весели бонбони, без да знае, че са такива. Почерпило ги някакво голямо момче. После все ми говореше, че иска да ме запознае с баткото, за да го пита откъде е взел бонбонките, че да си вземем и ние. Така и не намерихме баткото в мола. С времето синът ми стана агресивен, отговаряше ми, заяждаше се. Оказа се, че си намира бонбони от други деца. Аз дори не подозирах, мислех го за проблемно дете, тъй като с баща му сме разведени. Дори обвинявах себе си, че съм лоша майка. Заведох го при психолог. Щях да потъна в земята от срам. Синът ми нарече специалистката уличница, използва и други обидни думи, които определено не е научил от мен. Добре че жената прояви разбиране. Изтърпя го. Последваха сеанси, на които не присъствах. На един от тях той споделил, че иска да е голям и самостоятелен. На този етап нямало как да се изнесе от вкъщи, но пък искал да опита от нещата, които правят големите. Така започнал с бонбони и балони“, споделя Виолина Симеонова, според която младежите у нас били напълно изтървани и родителите и просто не можели да се справят без помощта на цялото общество.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
