Той почина в една римска болница през януари 2016 година, на 84-годишна възраст. Медиите оповестиха, че дни преди смъртта си е изпаднал в кома. Италианският режисьор и сценарист Еторе Скола бе един от колосите на световното кино.
Филмите му "Обичахме се толкова много" (1974), "Грозни, мръсни и зли" (1976), "Един особен ден" (1977), "Терасата" (1980), "Сплендор" (1988) и много други, се записаха в златните страници на италианското и световното кино.
Скола бе известен с чувството си за хумор и то не го напусна до края му. Върху ковчега му бе сложен негов портрет, нарисуван от режисьора Паоло Вирци с надписа "Еторе много се забавлява". Такава е била волята на самия Скола: "Не искам погребение, направете ми празник в Дома на киното".
И те го изпратиха така - с аплодисменти през сълзите. Безспорната женска муза на режисьора - Стефания Сандрели ("Обичахме се толкова много", "Терасата", "Балът", "Вечерята") трудно сдържа вълнението си, докато произнася прощалното си слово на поклонението.
Скола започва да пише сценарии през 50-те години на миналия век, а през 1964 година отбелязва режисьорския си дебют с филма "Ако позволите, ще говорим за жени". Централна тема на филмите му са социалните условия на живот, на фона на политиката. В тези "уж комедии", откриваме жестока ирония, граничеща с болка по изгубената човечност.
Скола бе личност с трезво мислене, широк поглед върху живота и чувство за хумор, които качества го правеха не само забележителен творец, но и много обичан човек. Големи актьори като Виторио Гасман, Нино Манфреди, Марчело Мастрояни и Стефания Сандрели винаги отбелязваха в своите интервюта обичта си към него.
Еторе Скола остави като режисьор 41 филмови проекта, а като сценарист участва в над 80 продукции. Три филма остават забележителни в неговата филмография: "Обичахме се толкова много", посрещнат с огромен успех през 1974-та, "Грозни, мръсни и зли", за който режисьорът бе награден на фестивала в Кан през 1976-а, и "Един особен ден" със София Лорен и Марчело Мастрояни, който става любима лента на зрителите през 1977 година.
Последният филм на Еторе Скола е "Хората на Рим", заснет през 2003 година. Заглавието на филма и до днес се определя от критиците като неговото "завещание", макар че официално Скола се сбогува с киното доста по-късно - през 2011-а.
Номиниран е няколко пъти за "Оскар" и е носител на наградата през 1979 година в категорията "Най-добър чуждоезичен филм" за филма "Новите чудовища", през 1984 година в същата категория за филма "Балът" и през 1988 година за филма "Семейството". Номиниран е многократно с различни филми за Златна палма на Фестивала в Кан и е носител на наградата, в категорията "Най-добър режисьор" за филма "Грозни, мръсни и зли", за сценарий за филма "Терасата" и др.
Също така е носител на Голямата награда на Московския кинофестивал за филма "Обичахме се толкова много"; на Наградата "Сезар" за филмите "Обичахме се толкова много", "Един особен ден" и "Балът"; на Сребърна мечка от Берлинския международен кинофестивал за "Най-добър режисьор" за филма "Балът"; на Сребърна лента на Италианската национална асоциация на кино журналистите за най-добра режисура за филма "Семейството"; на Наградата "Пиетро Бианчи" от Венецианския кинофестивал, както и на Златен лъв от Венецианския кинофестивал за филма "Роман за един беден юноша" и др.
Защо филмът му "Обичахме се толкова много", посветен на Виторио де Сика, и до днес е толкова любим за италианците: В него трима приятели - Нино Манфреди, Виторио Гасман и Стефано Сатта Флорес се влюбват в една жена - Стефания Сандрели, а историята им е картина на римското общество след Втората световна война.
Еторе Скола бе добър психолог и познаваше живота откъм всичките му ъгли на зрение, защото той самият пристига в Рим като обикновено момче от провинцията.
Роден е в малкото селище Тревико в южната италианска област Кампания, на 10 май 1931 година. Най-любопитното е, че бъдещият световен режисьор можел да гледа в родното си селце филми само два пъти годишно. И то, подвижно кино. Прожекционната машина и екранът пристигали с камион. Момчето ги чакало с вълнение всеки път и си мечтаело един ден и то да се занимава с кино.
Тези емоции на младия мечтател, както и историята на провинциалното кино и фалитът му с навлизането на телевизията в къщите на хората, са тема на филма на Еторе Скола "Разкош".
Еторе Скола се записал да следва право в Римския университет "насила". За да спази семейната традиция. По онова време рисувал с молив карикатури и бил добър художник, но неговата голяма любов си оставала несподелена - мечтаел за кино.
Като студент станал сътрудник на хумористичното списание "Марк Аврелий", като художник. Именно там съдбата го среща с Федерико Фелини. Знаменателна среща, за която Скола разказва в един полу документален филм. Двамата се срещат като карикатуристи в списанието, а след това пътят им в киното е много сходен, както и възгледите им за живота. Във филма от 2013 година "Странно е да се казваш Федерико. Скола разказва за Фелини", режисьорът се прекланя пред своя знаменит приятел и колега.
В крайна сметка Еторе Скола завършва Юридическия факултет и през 1951 година започва по-активно да работи с хуморески и скечове в сатирични списания и по радиото. Писал е репликите на Алберто Сорди за радиото.
През 1953 година дебютира като сценарист в киното с филм на Дино Ризи, а по-късно работи с Руджеро Макари и други италиански режисьори. Докато сам не става режисьор.
Много интересен момент в неговата професионална биография е този, че Скола умееше да съчетава във филмите си сериозното - политическата си ангажираност, със смешното - комедията. Италианският премиер Матео Ренци много точно изрази това в съболезнователната си реч, като каза, че Скола е майстор, който винаги е наблюдавал "със зрителна острота Италия, нейното общество и промените в нея".
И наистина, Скола създаваше филми като художник - той сякаш рисуваше Италия - с градовете, от крайните й квартали, до богаташките къщи, и живота в тях. Беше сърцевед на италианското семейство и знаеше какво вълнува неговите сънародници.
Например във филма си "Един особен ден" от 1977 година Скола пресъздаде болната тема за зараждащия се фашизъм в Италия, чрез историята на три действащи лица и две срещи в един ден: на Хитлер с Мусолини в Рим, и на уволнения хомосексуалист радио журналист (Марчело Мастрояни) с неговата съседка - безлична домакиня (София Лорен).
Връзката между тях във филма е радиото - третото главно действащо лице, чрез което чуваме за визитата на Фюрера. Скола умееше да пресъздава най-сложните исторически моменти и настроенията на хората в камерна форма, точно като художник.
Друга много интересен момент е, как се стига до много награждавания му филм "Балът". Френският министър на културата Жак Ланг поканил Скола в Париж да види театралния спектакъл "Балът", с идеята да го убеди да го превърне във филм. Скола създава филм, в който "говори" танцът. Чрез танца разказва половин вековната история на Франция. В лентата участват 23 балерини.
Франция заобича Скола, а той споделя в едно интервю, че като дете четял на слепия си дядо книги за историята и литературата на Франция. Така всъщност, сякаш самият живот го подготвил за тази взаимна любов и привързаност.
И точно когато от медиите научихме, че Скола се кани да снима филм с Жерар Депардийо, изведнъж той обяви решението си да се "пенсионира". Даде интервю пред в. "Темпо", в което каза: "Всичко бе готово, но в края на краищата почувствах, че ще е по-добре да се откажа от проекта. Това бе естествено решение. Вече не успявам да живея в света на киното както преди - с радост и лекота. За мен е изключително важно да имам свобода на избор и да се откажа, когато преценя, че това е нужно. Започнах да се чувствам задължен да спазвам правила, които ограничават свободата ми", коментира решението си режисьорът. Но отново направи реверанс към Франция, като филмира операта "Бохеми" на Пучини, чието действие се развива в любимия му Париж.
А знаете ли, че Еторе Скола е бил в социалистическа България и имаше висока оценка за нашето кино? И нещо много любопитно: Еторе Скола, заедно с Марио Моничели, участват в българския документален филм "Преводачката на черно-бели филми" (2007) на Теди Москов.
Еторе Скола бе член на Италианската комунистическа партия, но през 1980 година, във филма си "Терасата" показа огорчението си от разбитите илюзии на интелигенцията от италианската левица. Очевидно по едно и също време не само в страните от Източния блок, но и на Запад, този процес на разочарование бе достигнал своята точка на нетърпимост.
През 2009 година Скола основа фестивала в Бари, а две години по-късно, както вече споменахме, обяви края на кариерата си. Осъзнато и защото не му харесваше, че "вече пазарът решава за изкуството". Това болезнено скъсване с работата, която придаваше смисъл на живота му, не е било лесно за Скола, но той остави на киното толкова много, че продължава да живее чрез екрана в сърцата на своите почитатели по цял свят.
Източник: dir.bg
