11 години след кончината си, Наум Шопов възкръсна на сцената на Народния театър. Това се случи миналия уикенд на премиерата на спектакъла „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер. На финала прозвуча и гласът на големия артист, записан преди години в роля от същата пиеса.
Режисьорът Асен Шопов, който след 3 месеца трябва да празнува 91-ви рожден ден, върна спомена за големия актьор, заедно с когото преди години напуска София по политически причини и заживява в Бургас. Това става, след като поставя в столицата пиеса на Георги Марков през 1967 г. Спектакълът е свален от тогавашното партийно и държавно ръководство. Заради несъгласие с цензурата Асен Шопов се мести в крайморския град, а заедно с него тръгват актьорът Наум Шопов с половинката си Невена Симеонова. Тримата започват работа в Бургаския театър.
56 години след тези събития, седмица след втория тур на местните избори у нас, в разгара на две войни – в Украйна и Близкия Изток, и в условията на жестока икономическа криза, режисьорът постави в Народния театър спектакъл с фокус върху изконни човешки добродетели като чистата любов, честността в отношенията и душевната чистота, противопоставени на суетата, интригите и стремежа към власт.
„Коварство и любов” от Фридрих Шилер е писана в края на 18-и век. Пиесата е създадена с идея, че театърът има мисия да проповядва морал и божествено правосъдие. В актуалния момент и от сцената на националния театър на България, тя насочва погледа от глобалните
проблеми към конкретната личност, индивидуалните копнежи, ценности, грехове и изкупления, от чиято съвкупност се формира човешкият живот. Основни действащи лица са двама влюбени, чиято любов изглежда невъзможна, тъй като са от различни обществени прослойки – той е благородник, а тя - обикновено момиче. Влюбените стават жертва на жесто заговор, а единственият начин любовта им да остане жива е смъртта.
Подобни сюжети изглеждат невъзможни от гледна точка на съвременния човек, 240 години след като е писана пиесата. Такива конфликти поне в западния свят се случват изключително рядко и със сигурност вече не са така актуални, както във времето на Шилер. Затова пък сме свидетели на повсеместно девалвиране на добродетели. Хората като че ли все по-често забравят истинското значение на думи като любов, чест, дълг, искреност, душевна чистота.
Спектакълът „Коварство и любов” припомня какво наистина означават те. Това може и да изглежда леко встрани от острите проблеми на днешния ден.
От друга страна, обаче звучи като красива приказка, която връща вярата в човека. Неслучайно много зрители си тръгнаха с насълзени очи след премиерата.
Режисьорът е ангажирал за роля сина на своя приятел Наум – Христо Шопов.
„Тази вечер тук има двама „шопи”. Мен не ме бройте! Единият е Христо, а другият – Наум. Чуйте го!”, каза той по време на поклоните след представлението. В залата прозвуча запис на една от финалните реплики в пиесата, произнесена преди години от големия артист. Христо Шопов се справя добре с ролята си на жесток и безскрупулен аристократ, готов да рискува щастието на собствения си син.
Образът на този син е поверен на все по-нашумяващия актьор Павел Иванов, избран и за ролята на Георги Аспарухов – Гунди в биографичния филм за футболната легенда, който се очаква догодина. Момичето, в което той е влюбен и което е въплъщение на всички човешки добродетели, е изключително талантливата Жаклин Даскалова. Тя прави силно впечатление в няколко спектакъла в Народния театър, включително „Бурята" от Шекспир – представление на големия американски режисьор Робърт Уилсън.
За тази актриса най-вероятно тепърва ще се говори много, и то с положителен знак.
Евгени Будинов създава комичен образ, който разведрява настроението а Александра Василева е забележителна като „падналата жена” с високо обществено положение. Аня Пенчева има малко реплики, но се справя идеално с образа на обезумялата майка на главната героиня. Бащата е Веселин Мезеклиев, когото широката публика познава от сериала „Мен не ме мислете”, а Валентин Ганев е и асистент-режисьор, и актьор в представлението. Заслужава да се отбележи също така забележителната сценография, която е дело на режисьора и е базирана на „Страшният съд” на Микеланджело в Сикстинската капела, както и разкошните костюми на Цвета Маринова.
Преди Асен Шопов пиесата е била поставяна в Народния театър още шест пъти, последният от които – през далечната 1940-а.
Източник: Уикенд
