Наричат го Косъма, Среброто, Дъвката... Общо взето, всеки колоритен образ, с който се е захващал през годините Александър Сано, му се е лепил и като прякор. Скоро му предстоят снимки за шестия сезон на „Под прикритие” и едно от старите му прозвища отново ще добие актуалност.
- С режисьора Мартин Макариев, съпругата му Луиза Григорова-Макариев и спортния журналист Владимир Памуков работите върху филм за Христо Стоичков. Как се появи идеята за този грандиозен проект?
- Преди 5 години ни се роди идеята – на мен, Марто Макариев и Луиза, с които от доста време сме екип. В последните две години работим усилено. Едно от първите неща, които направихме, беше да се запознаем с известния спортен журналист Владо Памуков, който е автор на книгата за Стоичков. Искахме да научим подробности за живота на футболиста легенда и да преценим кое да влезе в сценария. Не беше лесно. Оказа се, че животът на Христо е за сериал, а не просто за игрален филм. Историята му е силно вълнуваща и интригуваща. Съвсем скоро ще е факт драфтът (първият вариант – б.р.) на сценария.
- От колко души е екипът, който работи по филма?
- Освен тези, които споменахме, има и още много други, които се включиха с огромно желание да помогнат. Екипът в момента е доста голям. „Стоичков – филмът" ще е първата българска кинопродукция с официална международна дистрибуция. Вече имаме и американски партньори, които ще са копродуценти. Нямаме право на лигавщини, нещата трябва да се случат по законите на киното. Гледаме на филма като на кауза. Христо и ние като нация го заслужаваме. Хубаво е да покажем една вдъхновяваща история на света, а и българските деца да разберат, че няма невъзможни неща. Животът на Стоичков е вдъхновяващо доказателство, че когато имаш талант, трудиш се и си устремен към правилната цел, ще я постигнеш, Това е едно от най-важните послания на филма.
- Станахте ли близки със Стоичков заради филма?
- В последната година сме в много по-близки отношения. Получаваме информация и от Христо за моменти в кариерата и живота му, които трудно биха хрумнали на сценарист да ги напише, а на него са му се случили.
- Кой актьор ще играе Стоичков във филма?
- В момента подготвяме кастинг. Няма да има никакъв компромис. По предложение на Мартин Макариев, който заимства идеята от свой колега в чужбина, ще направим 5-серийно риалити по Нова, така ще изберем изпълнителя на главната роля, а и артисти за другите персонажи – съотборници, важни фигури в живота на Стоичков и т.н. На участниците във формата кастинг ще се поставят конкретни задачи, за да се откроят най-подходящите.
- Вие и Луиза Григорова ще участвате ли като актьори във филма?
- Аз поне засега не мисля да участвам. Периодът, обхванат в сценария, е от детската възраст на Христо до момента, в който вдига Златната топка. Чисто възрастово не мога да си видя мястото като актьор в „Стоичков – филмът. За Луиза важи същото. Разбира се, в процеса на работата може да излезе нещо, което ще е подходящо да изиграем. Времето ще покаже кое как ще стане.
- Работите ли и върху друг проект с Мартин Макариев и Луиза?
- От 2017 г. сме заедно. За тези 8 години успяхме да направим 4 филма и голям сериал. Освен по продукцията за легендата Христо Стоичков работим и по още един кинопроект. Снимките за него ще бъдат през пролетта на следващата година. По план трябва да излезе на голям екран в края на 2026 г.
- На по-заден план ли ви е сега актьорството и музиката?
- Не, цял живот жонглирам успешно с нещата, които работя и обичам. Винаги приоритет взима ангажиментът, който е най-важен. Със сигурност в момента, в който ще започнем да снимаме „Стоичков – филмът и да правим постпродукцията, ще поразредя останалите ми ангажименти. Така ще е година, година и половина, но това в никакъв случай не означава, че ще спра напълно с актьорството и музиката. Свикнал съм да се фокусирам върху приоритети.
- Ще участвате в новия сезон на „Под прикритие”. Имахте ли някакви колебания дали да се завърнете в сериала?
- Имах доста разговори с екипа, който работи по новия сезон на „Под. прикритие“. Не бях съвсем убеден, че е добре да се прави стъпката с ретроспекциите и Косъма да се върне в сериала. Феновете обаче искаха героя ми и ще го получат. Без никаква куртоазия благодаря за всенародната любов. Имам изключителна отговорност към аудиторията. Не просто се съгласих да участвам, а вече подписах и договор. Снимките в „Под прикритие 6" ми предстоят. Надявам се новият сезон да се нареди достойно до първите пет. От колеги, които вече снимат, чувам, че нещата се движат много добре. Ще видим резултата през 2026-а.
- Работите много. А доволен ли сте от това, което изкарвате?
- Нямам оплаквания. Практикувам професията си на най-високо равнище.
Това, че се справям във финансово отношение, може да се дължи и на правилната подредба на гените ми. Арменската ми жилка в съчетание с практичността на зодията ми Телец са сериозно основание да съм добър в сметките. Във вените ми обаче също така тече българска кръв, френска, италианска...
- Наричат ви Косъма, Среброто и Дъвката. Как ви харесва най- много?
- Всяка една от ролите, след които станах Косъма, Среброто и Дъвката, ми допада. И трите образа си ги обичам. Радвам се, че хората ми лепнаха тези прякори – това означава, че героите ми и играта ми са се харесали на зрителите.
- С „Братя Мангасариян” работите ли по някоя нова песен?
- Творим, когато ни удари музата. Фамозният проект „Братя Мангасариян” функционира по съвсем различни от стандартните закони в тъй наречения шоубизнес. Ние не го възприемаме като „професия”, нямаме нормирано работно време и крайни срокове, които да гоним с творчеството си.
- Някога работили ли сте нещо извън шоубизнеса?
- Като студент съм бил управител на ресторант. Там се хранеше Бил Клинтън, когато дойде в България, посланици... Изкарвахме много пари за онова време. Целият персонал беше само от актьори. Бил съм и барман.
- Остава ли ви време за семейството ви?
- През годините съм се научил да бъда много организиран. Аз съм човек, който е вече на 48 и не помни някоя сутрин да е станал след 8 ч. Често се будя в 7, нищо че съм легнал след полунощ. През деня се фокусирам добре върху задачите си и ги подреждам по приоритети. Разбира се, понякога нещата не се получават така, както съм ги планувал, и тогава семейството страда от липсата ми. Въпреки възникващите препятствия намираме начин да се оправяме. Засега няма крайно недоволни хора сред близките ми. Надявам се да е така и занапред.
- Какви са интересите на дъщеря ви Ава?
Разнообразни, не мога да откроя нещо конкретно. С жена ми Нели не се опитваме да насочваме Ава, както не сме правили това и със сина ни Иво. Двете ни деца сами усещат какво им е на сърце и ще вземат правилното решение.
- Често ли виждате едногодишната си внучка Беатрис?
-Искам да съм често не само с Беатрис, на и с другите три внучета. За съжаление, това на този етап не се случва – успявам да ги виждам през 10 дни. Родителите им понякога ги водят вкъщи. Лошото е, че не водят и четирите заедно, а само две. Май младите забравят, че и ние с жена ми имаме права.
- Как се почувствахте, когато станахте дядо?
- Има съществена разлика между това да станеш татко и дядо. При бащинството радостта е една, а когато се появят внуците, е друга. Става ти мило по по-особен начин.
- Много трудни моменти ли сте имали в личен план?
- Всеки човек е имал. Самият аз се стремя да мисля за трудностите като за предизвикателства, през които съм успял да премина. Преди години оперираха 4 часа гръбнака на Нели в Германия. През това време се чувствах в безтегловност. Бях безпомощен, защото нищо не можех да направя. От гимнастиката съпругата ми имаше сколиоза, а след участието и в Денсинг Старс гръбнакът започна много да я боли. Оказа се, че болестта е прогресирала и трябваше да вземем мерки незабавно, за да избегнем по-сериозни усложнения. Във федералната република поста виха два титаниеви импланта. С тях Нели порасна с 5,5 см и вече е малко по-висока от мен. Друг изключително труден момент е катастрофата на Иво…
- Как преодолявате такива трудни моменти?
- Когато човек каже, че нещо му е трудно, влиза донякъде в спектъра на оплакванията, а аз никога не съм бил човек, който се жалва. Имал съм премеждия в живота си, но благодарение на възпитанието, което съм получил от родителите си, и подкрепата на семейството ми – особено на жена ми Нели, сме преминали през всички трудности и те са ни направили по-силни.
- Как ще изненадате жена ви Нели, която на 2 октомври има рожден ден?
- Ще бъдем в Париж. На 2 октомври ще празнуваме рождения й ден, а на следващия ще играя с Дарин Ангелов, Цветана Манева, Петър Антонов и други прекрасни колеги „За любовта“ по текстове на Яна Борисова.
- Романтичен ли сте?
- По-добре жена ми да каже. Полагам усилия да съм романтичен, макар че това го правя по някакъв дебилен начин, на който Нели вече е свикнала. Първия пръстен, който й подарих, го направих от станиол на дъвка и го поставих на пръста й на една поляна. Израснал съм в семейство, в което бабите, дядовците и родителите ми често са казвали „Обичам те!“ и са демонстрирали чувствата си. И аз съм като тях. На жена ми казвам поне 63 пъти на ден, че я обичам. Много ми е мило да прегръщам Нели, децата и внуците, да им се радвам…
- Как се залюбихте с Нели Атанасова?
- Връщате ме толкова назад във времето… През 2008 г. ни поканиха двамата с Нели за водещи на едно телевизионно предаване. Два дни репетирахме, а на третия беше ефирът. Режисьорът казваше, че е необходимо да прекарваме повече време заедно, за да свикнем един с друг. После се шегувахме, че сме се пооляли с опознаването.
- И как точно се опознавахте?
- Два дни изкарахме заедно, а след това имахме 7- часов разговор в скайп. После заминах за една седмица в Лондон с приятели, върнах се, отидох на гости на Нели и не си тръгнах повече. Вече 17 години сме щастливи заедно.
- Какви грижи полагате за външния си вид?
- Не съм фен на космите и редовно си ги махам с машинка. Специален хранителен режим нямам, но гледам да се храня качествено. Ходя и на фитнес. Това е единственото спортуване, за което мога да отделям време в момента. За съжаление, успявам да тренирам доста по-рядко, отколкото ми се иска.
- Имате пи шофьорски нарушения?
- Всичко, което е познато като нарушения и при другите шофьори. Имам глоби за неправилно паркиране и за превишена скорост. Слава богу, не съм карал с много над допустимите километри, но пак съм си виновен. След като специалисти са преценили, че на даден участък трябва да се шофира с 50 км., кой съм аз, та да вдигам 60 или 65? Никога обаче не съм сядал зад волана с алкохол или други вещества в кръвта. Това е тема табу за мен и семейството ми.
- Изпадали ли сте в стресови ситуации на пътното платно?
- Имал съм няколко катастрофи. Някои от тях са били и по моя вина, признавам си го. За щастие, нямало е фатални последици. Съвсем наскоро станах едно от лицата на кампанията „На пътя няма рестарт”, която подеха в район „Красна поляна", заедно със Столична община. Включиха се много легенди и таланти в моторните ни спортове, включително Никола Цолов и Ангел Караньотов. Говорим на подрастващите, че шосето е място, където трябва да бъдат много отговорни, и там в никакъв случай не бива да правят експерименти. Дано да има чуваемост по тези важни въпроси.
- Карате ли особено внимателно по пътя, на който е загинал баща ви?
- Винаги съм с едно наум, когато минавам по този път. Но не съм фаталист, не съм човек, който ще се завърти няколко пъти, ще се прекръсти или ще си върже конец. Просто внимавам, защото там самата пътна обстановка в отвратителна при зимни условия. През 2007-а и аз катастрофирах в този район, но пътувайки в обратна посока – към Бяла. Баща ми загина в ПТП през 1996 г. когато, прибирайки се през нощта към Русе, е заспал от преумора на волана.
Източник: Уикенд
