Детето-чудо Кристиан Костов, който през 2017 г. спечели второ място на Евровизия, днес вече е 25-годишен. Той разказа подробно за ангажиментите му в Китай, САЩ и България. Оказва се, че вече не се подвизава в родната му Русия, тъй като животът му в империята на Путин никак не му се нрави и дори не е стъпвал там от много отдавна.
- Кристиан, имате ли много работа? Къде ви канят на участия?
- Пътувам много между Америка, Азия и България. Преди време ми звъннаха по телефона и ми казаха, че трябва да отида за 2 дни в Шанхай. Същото ми се случва и покрай ангажименти в САЩ. Бачкам здраво. Имам достатъчно нови песни, за да издам албум на английски, а пиша музика и на китайски. В края на май ще излезе и ново парче на български, като планирам и други.
- Пишете ли песни и за други изпълнители?
- В последната година бях 6-7 месеца в Лос Анджелис и Ню Йорк, където писах песни за приятели и популярни в САЩ изпълнители. Винаги работя с артисти, които ме вдъхновяват. Те ми помагат за визията и за ангажименти. Брат ми често изтъква, че не е вярвал, че ще ни се случи да работим с артисти от подобен ранг и ще ни имат доверие.
- Как издържахте на такова голямо натоварване?
- Издържам, защото съм млад и не усещам пътуванията и многото си ангажименти като непоносими. Най-трудно ми е да се справям с часовата разлика като понякога и гласът ми страда от това. По време на полетите се изсушава, а аз пея на живо по концертите и участията ми. За моя радост водя здравословен начин на живот. Не пия и не пуша, за да съм винаги във форма. Спазвам страхотна дисциплина и гледам да се наспивам добре.
- Имали ли сте сериозни проблеми с гласа си?
- Да, като бях на 9 години. Ходих тогава на лекар в Ямбол, който след като прегледа гласните ми струни отсече, че нямам никакъв шанс да пея занапред. След това мама ме заведе при иконата „Богородица Троеручица“ да се помоли за гласа ми. Вярата е много силна в семейството ми и ни помага.
- От много малък сте популярен. Имали ли сте моменти на главозамайване?
- Не, никога. Причината е, че моите очаквания са доста по-високи от това, което имам в момента. Родителите ми са ми дали страхотно детство, което е допринесло за успехите ми. В мен са инвестирани сила, любов и ресурс от близките ми и благодаря ежедневно за това, което съм постигнал досега, но искам да бъда и още по-добър. Разбира се най-важното е да си остана човек. Не са прави хората, които смятат, че ако си от Ямбол или от България, няма да успееш по света. Говоря няколко езика – български, руски, казахски, английски, справям се с китайския и японския и се разбирам прекрасно с хората на всички континенти. Планът ми е да се развивам и да не спирам да горя в това, което правя.
- Ходите ли в Москва, където сте роден?
- Вече не. Бях на 10, когато реших, че не искам да съм там. От 15-годишен не живея в Москва и не съм ходил.
- С какво се занимават родителите ви, брат ви и сестра ви?
- Родителите ми през годините са развивали няколко успешни бизнеса, а в момента ми помагат. Приоритет съм на семейството си, работят за мен.
-Как сте със здравето?
- Нямам никакъв проблем – нито ментален, нито физически. Всичко ми е топ. Грижа се за себе си и когато съм в България, ходя на профилактични прегледи.
- Каква беше причината преди време да изпаднете в депресия и да получите паник атаки, с които се борихте цяла година?
- Все не ми беше достатъчно това, което съм постигнал. Мислех дори, че времето е против мен, че вече не съм на 17 и няма да успея да направя още много нови неща. Искам да създавам музика на български, английски и китайски, но и да живея и да бъда добър син и приятел. Трудно е да се съчетават тези неща и в един момент поизгубих баланса. Така да се каже, прекалих малко с очакванията си. Дори забравих за какво правя всичко. Трябваше ми време, за да осъзная, че във всеки един момент мога да поспра и че работата ми не определя това какъв човек съм. Ако например утре престана да пея, това не означава, че животът ми е приключил, а че просто започва един нов етап. От 10-годишен бачкам упорито и не съм имал време като връстниците ми да се забавлявам. Аз съм си най-добрият приятел, но и най-големият си враг.
- Как си почивате най-пълноценно?
- Харесва ми по време на пътувания да не правя нищо, да не мисля по конкретни задачи, да не планирам. Отсъствието на контрол ме успокоява. Тогава се чувствам като герой от роман и просто се наслаждавам на мига. Моментите, в които не бързам за никъде и нищо не планувам, са най-хубавата ми почивка.
- Попадали ли сте на некоректни партньори в работата си?
- Когато си подписал договор, дори и той да е задължаващ и ограничаващ, си длъжен да го спазваш. Животът не е само сладникав и розов, всеки се грижи за себе си и иска преди всичко той да е успешен. Нямам против да давам част от парите, които изкарвам, но понякога се налага да съм по-агресивен. Може и да звуча мил, но невинаги съм такъв. Музиката е преди всичко бизнес. Слава богу, аз съм късметлия –Господ си ме пази и ме насочва. към правилните хора.
- Консултирате ли се с астролог, преди да вземете важно решение?
- Да, почти винаги. Някои може да ме помислят и за луд, тъй като въпросната наука не е потвърдена, но се консултирам с астролози и нумеролози. Използвам услугите на хора от много държави и с различни практики.
- Имате ли си талисман, който винаги е с вас?
- Да, но не мога да разкажа подробности за него. Талисманът е винаги с мен и ме пази.
- Кои са страховете ви?
- Единственото, което ме тревожи, е, че искам всичко да е перфектно. Не желая да правя грешки, а именно грешките те правят разбираем и истински. Опитвам се да се науча, че ако съм №2, не съм загубил. Когато съм прекалено взискателен към себе си, не мога да се насладя на момента и резултатите. Толкова прекрасни неща ми се случват, а аз все драпам за повече и повече.
- Трудно ли понесохте смъртта на баба си и дядо си?
- Да, ревах като ненормален. Загубих и двете си баби, и двамата дядовци. Много ме болеше, но това е животът. Хубавото се разбира най-добре, когато има и лошо. Вече не гледам на нещата като на само черно или само бяло.
- На 15 март станахте на 25. Чувствате ли се готов за собствено семейство?
- Оф, в едно интервю казах, че съм готов и социалната мрежа буквално гръмна. Едва ли не изкарват, че вече очаквам и дете. Да, ама не! Още не съм намерил спътницата в живота ми. Не мога да кажа, че ще бъда готов за дете и след година. И до 5 години няма да се чувствам готов. От друга страна, като гледам родителите ми (баща българин и майка от Казахстан – б. р.) и прекрасното им отношение един към друг, както и връзката ми с брат ми и сестра ми, не си представям живота без семейство. От тази гледна точка нямам търпение да се запозная със следващото поколение Костови. Когато е писано, ще се случи,
Източник: Уикенд
