Дори и видян само веднъж, доц. Лозанов няма как да бъде забравен. Разпиляната му като на Айнщайн дълга коса и вечната папийонка на врата му придават изключителна артистичност. Като добавим към тях и сладкодумието му, получаваме завършения образ на един от най-забавните наши интелектуалци. Дори и за миг не можем да си представим, че студентите му скучаят в неговата компания.
През 2025 г. култовият доцент се сблъска с тежък здравословен проблем, заради който се подложи на операция във ВМА. Сега най-страшното е вече минало, но дали Гого е напълно възстановен след хоспитализацията си, ще научите в следващите редове.
- Доц. Лозанов, преди няколко месеца бяхте опериран във ВМА. Как сте сега със здравето? Възстановен ли сте?
- Много по-добре съм от предишните месеци, които минаха под знака на дивертикулита – неприятно възпаление на дебелото черво, най-вероятно от химията в храната. По този повод ще дам един съвет – ако не можете да се храните с продукти, които сами сте си произвели, гледайте поне да познавате производителя. В момента лекувам и травма, която сам си нанесох. Спънах се и си ударих главата в метален шкаф, а ребрата в пожарогасител. Случи се на най-сигурното място на света - в библиотека, с купчина книги в ръце. Изглежда, че с годините. рефлексът ми е забавен – и в двете значения на тази дума
- Дивертикулитът ли е най-сериозното ви медицинско изпитание?
- Да, определено е дивертикулитът. А промяната мога да я издекламирам в рима – 45 см. по-късо черво и 22 кг. по-леко тегло.
- Спазвате ли хранителен режим?
- Стремя се да не прекалявам с нищо. Част от смисъла на операцията обаче е да продължа да се храня и да живея, както преди.
- Какво е теглото ви в момента? Някога били ли сте толкова слаб?
- Вече малко съм се „поправил“, както казваше баба. 80 килограма съм. Станах горе-долу толкова и когато преди 20 години се срещнахме с Галя и решихме да останем заедно, каквото и да ни струва. Хубавото е, че погледнато отвън, трудно личи дали си отслабнал от болест, любов, или от диета.
- Близките и приятелите как приемат новата ви фигура?
- Поощряват ме да я запазя. Явно тя по-добре пасва на личността, която претендирам, че съм. Трябва да има хармония между физическия облик и душевното състояние на героя, ни учеха едно време в часовете по литература.
- Каква е съдбата на дрехите, които използвахте, преди да отслабнете?
- Галя търси на кого да ги подарим. Дрехите носят нещо от разбирането ми за света и това е още един начин да го споделя. Форма на приятелска солидарност в парче плат. Особено панталоните ми „Дзеня“ – Томас Бернхард е написал цяла пиеса как с приятеля му, който току-що е станал директор на Бургтеатър, тръгват по виенските магазини, за да му намерят панталон „Дзеня“ – задължителен за новия му пост според ироника Бернхард.
- Почивно или работно е лятото ви?
- Така и не се научих да почивам – да правя нещо, когато не правя нищо. Затова, щом стана сутрин, отварям лаптопа и пиша, каквото и както всеки ден. Разликата е, че не по работа, а за удоволствие, и не в София, а някъде другаде. Но това лято досега май сме „столичани в повече“.
- Каква е за вас най-пълноценната почивка?
- Да има климатик в стаята и Галя, моята съпруга, да се радва. А това значи да сме в непосредствена близост до водоем – най-добре море, но и басейн става. Галя на младини е тренирала плуване и оттогава не може да спре. В чест на годишнина от Съединението например е правила 135 дължини през 2020-а. Но не се стряскайте, ако басейнът е 10-15 метра, й се събират километър-два.
- Пак обичате да се веселите?
- На маса, разбира се, с приятели. Аз съм от последното трапезно поколение, което обикаля кръчмите или кани гости вкъщи на софистицирани вечери. След нас общуването се пренесе в социалните мрежи и по дискотеките, където и да искаш, не може да си чуеш приказката. Така от само себе си излезе от мода бохемата с нейните интелектуални разговори, пиянски подвизи и артистични шеги, но аз никога не съм се притеснявал да изглеждам демоде.
- Какъв алкохол обичате да си пийвате?
- Пия само в тъмната част на денонощието, като в алкохолните си предпочитания съм консерватор – най-напред със салатите и предястията гроздова ракия, но от грозде, и накрая за нощна шапчица, след нещо сладко за прекъсване, по малко уиски, по възможност в тийнейджърска възраст и в чаша „Гленкерн”. Алкохолът ме кара да се отдавам на далечни връзки – обичам например уиски Уига, защото знам, че е кръстено на острова, на който Джордж Оруел е написал романа „1984“.
- Какво се промени животът ви, след като Галя влезе в него?
- Живея с повишеното самочувствие – успял да направя най-важния си избор. На много хора не им е даден такъв шанс, а могат и да го изпуснат.
- Фамилното ви име е Георгиев, но в обществото сте известен като Лозанов. Вие ли настоявахте, или Галя сама реши да приеме фамилията Лозанова?
- През комунизма имаше този маниер – да дават за фамилия на детето не третото име на бащата, а първото на дядото, за да прекъснат родовата памет, която „по условие“ отвежда назад към Третото българско царство. И на Галя не й беше лесно да стане Лозанова – трябваше през съд да докаже, че аз и тя като моя жена сме известни в обществото с това име. Направи го като изненада за 10-ата годишнина от сватбата ни. И аз фактически сега съм Лозанов не по документи, а по съпруга.
- Родителите ви как са?
- Продължават да носят старостта си с достойнство и с усмивка даже. Възхищавам им се, защото не е лесно. Струва ни се, че да доживееш до късна възраст е награда от небесата, и то е така, но е и изпитание – и физическо, и психическо. „Остаряването не е за глезльовци“, както казва на старини холивудската звезда Бети Дейвис.
- Кой се грижи за двора ви във „Връбница“?
- Едно семейство от Берковица, което преди много години дойде да живее с нас в двора. Така е по традиция. Преди тях косеше ливадата един връбничанин – бай Радко, не спря, след като му върнаха нивите и ги продаде за впечатляваща сума. Като го питаха защо го прави, той отговаряше: Не знам и не ме интересува. За селяните връзката със земята е поминък, но и смисъл на живота, затова, когото комунистите им я взимат, вдигат антикомунистическо въстание – това на Горяните, в което са избити около 5000 души.
- Най-трудният ви личен момент?
- С годините и с книгите човек разбира, че драмите, които се случват на другите, са негов личен проблем. В този смисъл най-трудният, пред който съм се изправял досега, беше нахлуването на Путин в Украйна. Не беше необходимо руският външен министър Лавров да се появи на срещата с американския президент Тръмп с фланелка с надпис „СССР“, за да е ясно, че целта е възстановяването на съветската империя и нейното влияние отпреди падането на Берлинската стена. И че след Украйна ние сме между първите заплашени да дойде втори Девети септември. И то вече не с окупация, а доброволно, заради собствения ни самоубийствен избор.
-За какво сте наивен?
- Не съм си представял, че хора с акъла си, включително американският президент, могат да застанат на страната на кремълския диктатор. Но вероятно е по-щадящо да приема, че не са с акъла си, защото, ако са, значи са опасно зависими.
- Някога действали ли сте импулсивно?
- В три случая, описал съм ги като трите „с“ на свободата – секс, смях, сън. Това е импулсивна свобода, при която за кратко отпадат ограниченията. Тя е дар от природата, достъпен за всеки. Но единици са тези, които могат да кажат „моята свобода“, защото съзнателно се борят за нея. И аз се опитвам да го правя – с текстове. Просто не разполагам с други оръжия.
- От какво се страхувате?
- От смъртта, естествено, както и всички други, независимо дали го признават, или не. След първородния грях този страх определя емоционалния репертоар на човека и по това той винаги ще се различава от изкуствения интелект, дори във всичко останало да си заприличат. Спасението е в любовта – към любимия тя ни носи глътка безсмъртие, а към Бога надеждата, че то въобще е възможно.
- Как се променяте, когато се ядосате?
- Погледнат отстрани, ядосаният човек изглежда смешен, което го ядосва още повече и т.н. Мисля си обаче, че рядко попадам в този омагьосан кръг, защото като либерален човек се чувствам длъжен да се отнасям толерантно към другите, колкото и несъответни да са на разбиранията ми.
- Някога използвали ли сте нецензурни думи?
- Никога! Откъде накъде някой трябва да изтърпява агресията и обидата, заложени в тях?! Със съзнанието, че превръщам мачистите в свои заклети врагове, преди години в предаването ми „Необичайните заподозрени“ по „България Он Еър“ започнах кампания срещу псуването на майка, което е сексуална закана и подлежи на санкция, най-малкото като реч на омразата. А вместо това се приема за балканска гордост и в определени среди е станало нещо като „Добър ден“.
- Предаван ли сте от приятели?
- Не използвам такива силни думи за всекидневни отношения, но разбира се, имам приятели, които с поведението си са се отдалечавали дотолкова, че са престанали да бъдат такива. На един дори му написах „другарска жалейка“.
- Какво не можете да простите?
- Не мога да простя насилието, включително словесното, към когото и да е насочено, като въобще не приемем обяснението „сам си е виновен“. За насилието е виновен само този, който го упражнява, освен ако не е в самозащита, но и тя трябва да е пропорционална. Затова, въпреки че изцяло съм на страната на Израел след зловещото нападение от „Хамас", считам, че Нетаняху е автократ, склонен към жестокост.
- Падали ли сте духом? Изпадали ли сте в депресивни състояния?
- Не мисля, дори споменатото ми заболяване, проточилото се няколко месеца, не ме доведе дотам заради близките ми и особено Галя. И заради грижите в клиниката на проф. Такоров във ВМА, които и професионално, и човешки бяха като в най-развитите демокрации. Давам си сметка какво персонално струва това на лекарите, сестрите и санитарите в една изоставаща демокрация.
- Имате ли амбицията да станете професор?
- Навремето трябваше да бъда най-младият доцент в университета, но не стана така, защото конкурсът ми продължи седем години. Причината беше, че имах конкурент от милиционерската школа в Симеоново, наумил си да стане доцент по нещо, от което не разбира нищо. Въпреки че това беше ясно за всички, за да може симеоновецът да отпадне, трябваше да се смени тоталитарният режим и хората да започнат публично да казват какво мислят. Оттогава съм оставил кариерното си израстване на историята... Продължавам да пиша, да преподавам, да издаваме списание „ЛИК”... Сменят се административните форми, но заниманията остават същите, което единствено ме засяга.
- Иска ли ви се отново да имате телевизионно предаване?
- Иска ми се, разбира се, но шансът либерален глас като моя да звучи в медиите, особено без някой да го „пази“ в ефир, е все по-малък.
- Коя българска телевизия предпочитате да гледате?
- Следя във всички телевизии доколко журналистите отговарят на критериите, според които присъждаме наградите за телевизионна журналистика „Свети Влас“: компетентност, комуникативност, атрактивност, собствен стил, гражданска смелост, обществен ефект... За водещите и репортерите те могат да се сведат и до един – да изпълняват критическата функция на журналистиката към представителите на властта и задължително да ги поставят в ситуация на медиен дискомфорт. За щастие, продължава да има такива професионалисти, но няма да ги посоча, защото не знам дали ще им помогна, или попреча. А и те не са само в телевизиите. От догодина в наградите „Свети Влас“ ще включим категория и за подкаст, където намериха втори дом не малко журналисти, принудени да напуснат традиционните медии.
Източник: Уикенд
