По-добър ли си, живееш по-малко!
За мнозина в това няма честност. Но парадоксът е доказан от не един или двама учени, занимаващи се с извън материалното учение.Фактът, че ако си с добра душа живееш по-малко се корени в това, че всеки идва на този свят с определена мисия.
По-точно поставени са му цели, които трябва да осъществи, за да постигне блаженство душата му и да изпадне във вечен покой.
Разбира се, намеренията на всяка душа са добри, но идвайки на земята, започват изкушенията и това е причината да има зли хора. Така започват и греховете, които са главната причина човешките души да остават тук.Колкото повече грехове има един човек, толкова по-дълго живее.
По този начин Бог дава по-голям шанс на най-грешните да си вземат поука и да направят нещо добро, да се покаят.Когато си добър, нямаш нужда от такъв шанс. Затова Господ те възнаграждава с вечно небесно царство.
Парадоксалното в случая е, че телесната смърт се възприема като нещо тъжно и лошо. Това е така поради близките на починалия, които страдат, че повече няма да го видят.И това обаче е продиктувано от егоистичната природа на човека. Душата на починалия отива на по-добро място, където ще има покой, което би означавало, че близките му трябва да се радват за него.
Проблемът е, че повечето хора не вярват в духовния свят. За тях всичко е тук и сега, а това наистина може да те направи много нещастен, защото „тук“ е място на войни и страдания, на вечна борба за по-добър живот.
Източник: Crimesbg.com
