Васил Михайлов и до днес се пита къде ли щеше да е, ако бе избрал операта и кариерата по света

Хрониките пазят много факти, доказващи, че никак не е лесен за режисьорите

https://lifezone.bg/nachin-na-zhivot/vasil-mihaylov-i-do-dnes-se-pita-kade-li-shteshe-da-e-ako-be-izbral-operata-i-karierata-po-sveta/54415 LifeZone.bg
Васил Михайлов и до днес се пита къде ли щеше да е, ако бе избрал операта и кариерата по света

Хрониките пазят много факти, доказващи, че никак не е лесен за режисьорите

Невероятно, но факт – великият български актьор Васил Михайлов, който цял живот се кланя само пред Тангра и семейството, празнува 85 години.

 

Напоследък той отказва да споделя публично детайли от битието си и дори се нарича „обикновен демагог“ заради дългогодишното му участие в националната говорилня, но никога не се примирява с действителността, изкарваща го от равновесие.

 

Като истински мъжкар, подвластен на идеите, но не и на партиите, той винаги е войвода и никога четник. Презира социалния миш-маш тук и сега. Неговото спасение са внуците и енергията, която получава, когато е под прожекторите.

 

И до днес той продължава да играе на театрална сцена, въпреки че здравето му е сериозно разклатено. Още от шести клас се влюбва във възможността да бъде някой друг. Тъй като гласът му мутира твърде рано, бива изгонен от училищния хор, пълен с недорасли тенорчета, за да облече червените одежди на Дядо Мраз.

 

На 17 години изпълнява арията на Иван Сусанин толкоз вдъхновено, че от операта в Стара Загора го пращат при Христо Бръмбаров – менторът на Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Гена Димитрова. Той му обяснява, че са му нужни едва няколко месеца, за да го превърне в певец от световна величина.

 

Докато се готви за Консерваторията работи като шлосер матричар в завод „Светлина“ в Стара Загора. Печели пари и е готов да тръгне на уроци при Бръмбаров, но маестрото е в чужбина и всичко пропада. Заминава за София с приятеля си Стефан Германов, който щял да кандидатства за втори път във ВИТИЗ. След като успява да влезе на един от изпитите, става ясно, че няма никакви затруднения да се справи със задачите, но ще му се наложи да чака до следващата година.

 

Само няколко дни по-късно съдбата чука на вратата му – обявяват допълнителни кръгове за мъже. В оставащата седмица за изпитите го готви Борис Дюлгеров. Желчо Мандаджиев дори не изслушва монолога му докрай и е убеден, че с този дълбок тембър ще се справи с всички класики. За един семестър в класа му е и Емил Димитров, който го навива да използва изключителната си музикалност, която е и по-печеливша. Той обаче не приема.

 

Прави какво ли не за легендарния Петко Войвода – може би най-знаковата му роля. Отгоре първо нареждат Стефан Гецов, който е любимец на Тодор Живков, но авторът на сюжета Николай Хайтов, който също е голям чешит, не желае и да чуе за най-конюктурния театрал в гилдията. И започва да навива Михайлов, уверявайки го, че ще успее да елиминира кандидатурата на фаворита, както и става.

Макар от дете да го е гнус от мишки, се сприятелява с тях заради една от сцените, в която режисьорът Неделчо Чернев му пуска два гризача върху лицето.

 

Иван Славков – Батето и Васил Михайлов често кръстосват словесни шпаги, но пък се уважават достатъчно. Като членове на журито на първото издание на „Мис България“, актьорът е категорично против короната да отиде при Соня Васи, а Славков е сигурен, че именно варненката ще стигне далеч.

Хрониките пазят много факти, доказващи, че Васил Михайлов никак не е лесен за режисьорите.

 

Макар Васил Михайлов да няма навик да се изповядва, признава, че има голям грях пред съсловието. Докато е депутат в VII ВНС- приема да влезе в парламента, защото му се струва, че идва ново Възраждане, участва в създаването на проектозакон за театъра, заедно с Тодор Колев, Вили Цанков, Стефан Илиев, Стоян Попов и Реджеб Садък.

 

Нито той, нито колегите му обаче са достатъчно агресивни и пробивни на трибуната, за да се стигне до гласуване. Идеята им всяка труда да бъде управлявана от експерти, независими от културното министерство и Съюза на артистите, никак не допада на определени среди. И актьорът бързо се отвращава от цинизма в политиката. Вижда с очите си и чува с ушите си, че т.нар. народни избраници нехаят за проблемите, сриващи стабилността в държавата. Огорчен, хвърля партийната си книжка, но остава в левия спектър на философията. Дори не отива да прибере трудовите си възнаграждения от парламента след края на тази авантюра, макар да не са за пренебрегване.

 

Макар че десетилетия наред поддържа деликатното равновесие между съпругата си и женския свят около него, едва не се развежда заради романса си с Деляна Хаджиянкова. Градската легенда носи, че актьорът се прибира у дома, едва след като съпругата му подава молба за развод.

 

Предвид, че Васил Михайлов вече е много зле с краката и трудно се придвижва, макар и с бастун, категорично отказва нови ангажименти. Не желае да пише и биография, тъй като няма да изкриви душата си и ще има много обидени. Това, за което съжалява е, че в българския театър не се пръква нито едно прогресивно обществено движение като в Полша и Чехия. Презрението му към отделни екземпляри от гилдията е толкоз силно, че през 2018 г. категорично отказва да приеме „Икар“ за цялостно творчество.

Източник: Уикенд

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.