Големият културолог и картограф д-р Стефан Пейков бе застигнат от внезапна, но лека смърт по време на откриването на негова изложба в Пловдив. Ученият, който преди 50 години откри на Людмила Живкова тайните на Странджа планина и я запали по езотериката заедно с други свои колеги историци, бе покосен от масивен инфаркт на 78 години. Той издъхна буквално в ръцете на историка проф. Иван Илчев, като малко преди това споделил колко е щастлив от
Изложбата в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив е по инициатива на изявения документалист и включва 40 карти, събирани от много места. Експозицията представя как Македония е била тълкувана в европейските среди. В Пловдив ще остане до края на месеца, а след това заминава за Скопие. Откриването обаче бе буквално смъртоносно. Д-р Стефан Пейков умря пред очите на ужасените си гости, получавайки инфаркт от силното вълнение.
„Изведнъж му прилоша, припадна и докато дойде Бърза помощ, почина“, споделиха свидетели на трагедията. Очевидци са станали поне 70-80 души, повечето от тях историци, документалисти и картографи. По нищо не изглеждало, че на д-р Пейков не му е добре. Пристигнал усмихнат и в настроение за откриването. И секунди преди официалните слова се случило непоправимото.
„Жалко, че това хубаво събитие беше предшествано от кончината на Стефан Пейков“, скърбят присъствали. По думите им той е получил масивен инфаркт. Негови колеги коментираха, че поне не се е мъчил и го е застигнала лека смърт. „Може би тук има пръст и съдбата, в която той вярваше, като се беше посветил на тайнствени учения“, казаха загадъчно близки на общественика.
През 70-те години на миналия век ученият влиза в т.нар. близък интелектуален кръг на дъщерята на Тодор Живков – Людмила, която тогава ръководи българската култура. В него влизат писателят Богомил Райнов, художникът Светлин Русев, тракологът Александър Фол, както и младият тогава член на Политбюро, филолог и културолог Александър Лилов. Заедно с известния траколог проф. Александър Фол, който е съветник на Червената принцеса, Пейков е част от различни експедиции у нас и в чужбина, свързани с изследването на езотерични явления и факти.
Именно Стефан Пейков е учредителят на Научния експедиционен клуб към ЮНЕСКО, а в Комитета за култура, начело на който беше Людмила Живкова, той имаше водещо участие в осъществяването на проектите „Рьорих” и „Леонардо да Винчи”, както и в Международната асамблея „Знаме на мира“, също и в програмата за отбелязване 1300-годишнината на България. Техен основен двигател беше дъщерята на Първия. Както е известно, Людмила бе повлияна от източните учения, търсеше мостове между Изтока и Запада и бе горещ последовател на пакта „Рьорих“, създаден от изтъкнатия руски художник, учен, пътешественик обществен деец, писател и мислител Николай Рьорих.
В основата на този пакт е, че културното наследство – художествените и научните учреждения и исторически паметници, трябва да се охранява и пази както в мирно време, така и по време на война. Отличителен знак на договора е предложеното от Николай Рьорих Знаме на мира. Договорът предвижда обектите, над които се развява Знамето на мира – музеи, университети, архитектурни паметници и др. – да бъдат зачитани като международна неутрална територия от воюващите страни. Точно от Рьорих Людмила и нейният интелектуален кръг взаимстват идеята за Детската асамблея, която кръщават „Знаме на мира“.
През 70-те години на ХХ век д-р Стефан Пейков е млад сътрудник в Комитета по култура. Той е роден през 1945 г. в Габрово. Завършва „Биохимия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, но още като млад учен се посвещава на популяризирането на българската история и култура. Той е включен в специален проект за изучаване на Странджа планина, където според български траколози и други историци е формирана тайнствена енергия.
Людмила Живкова става двигател на експедициите в Странджа, които да потвърдят, че мястото е един от двата духовни центрове на света, че там може да се намира Златното руно или Кивотът на света. Според Живкова единният духовен център е в Индия, а другият – в България. Дъщерята на генералния секретар се обгражда от един кръг от учени, писатели, художници, които наричат себе си Служители на светлината. В Малко Търново Людмила Живкова основава цял научен център. За тази своя идея Червената принцеса е била вдъхновена от центъра на Рьорих в Индия „Урусвати”-- светлина на Зорницата. Тя е искала да направи нещо като „Евросвати”.
Една от задачите, които самият Пейков получава от Людмила Живкова, е да издирва всякакви карти в международните архиви и артефакти, които да разкриват колко древна е била българската държава. По-късно ученият става учредител на Българска картографска асоциация, която се заема да възстанови позициите на страната в международните картографски среди. Идеята е да се покаже и в Европа, и в целия свят, че определени земи, някогашна част от Османската империя, преди това са принадлежали на българската държава и да се разкрият исторически достоверните имена на предосманската топонимия на континента, и по-точно на Балканите.
Д-р Стефан ейков направи поредица от картографски изложби, първата от които започна в Страсбург със заглавието „България в европейските представи“. Тя бе организирана заедно с Главно управление на архивите, като се дигитализира голям обем картографска документация. Това доведе до създаването на първия дигитален архив у нас на стари карти. „Страната ни винаги е била вплетена в европейските картографски представи – като Велика България отвъд Дунава, като Първа Българска държава, като Средновековна България и дори като Царство България – например в картата на Йохан ван дер Бруген от 1737 г. Тази знаменита карта породи голяма дискусия по време на нашата изложба, организирана по покана на Тракийския университет в Одрин, която завърши с извинителна тава баклава в полза на картата на екипа ни“, разказа преди време ученият по повод претенциите на турски учени към България.
Източник: Уикенд
